ИЗГРАЖДАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННА СТРАТЕГИЯ

I. ФАКТОРИ ПРИ ИЗГОТВЯНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПОРТФЕЙЛ

• При изграждането на инвестиционен портфейл трябва да вземем предвид специфичния ни житейски контекст. В зависимост от специфичните обстоятелства, един портфейл може да е по-добър вариант за нас от друг. Няма портфейл, който да е оптимален във всеки един контекст, за всеки един човек.
• Първият фактор, който трябва да отчетем е възрастта. Понеже планираме как да инвестираме за пенсиониране, на каква възраст сме в момента пряко влияе на инвестиционния подход. Очевидно, колкото по-близо до пенсиониране сме, толкова по-консервативно следва да инвестираме. И обратното – колкото по-млади сме, толкова по-агресивни инвестиции можем да си позволим.
• Спомнете си за изключително важната роля на времевия хоризонт в инвестиционното планиране. Колкото повече време имаме за постигане на целите си – толкова по-лесно е да ги постигнем – времето е пари (буквално). По същата логика, колкото повече време имаме, толкова по-голям риск можем да си позволим да поемем. Защото имаме повече време за компенсиране на загуби.
• Едно от най-известните правила в инвестиционното планиране касае как да определяме нивото на акции в портфейла. Понеже всички портфейли съдържат акции като водещ по-рисков актив, управлението на риска в портфейла касае основно балансирането на акциите спрямо други активи. Правилото гласи, че разпределението ни в акции се изчислява като от 100 извадим настоящата си възраст. Така ако сме на 20 можем да сложим 80% в акции, ако сме над 60 трябва да се ограничим до 40%. С годините това правило е остаряло и в наши дни е може би твърде консервативно. Вече много по-често ще попаднете на подобни прости правила, при които от 110 или 120 изваждаме настоящата си възраст.
• Разбира се, отвъд възрастта трябва да се вземат предвид и други фактори. На първо място – имаме ли зависими от нас хора? Тоест – деца, близки и роднити, за които трябва да полагаме грижи?
• На второ място – имаме ли дългове? Какви? Колко са големи? Какъв дял от нашия доход поглъщат?
• Тези фактори от една страна пряко влияят на това колко можем да си позволим да спестяваме. От друга страна, влияят и на това колко риск можем да поемем в нашите инвестиции. В зависимост от финансовия ни контекст може да се наложи да теглим от своите инвестиции преди пенсиониране. По принцип това е силно нежелателно, защото забавя постигането на крайната цел на инвестиционната стратегия. В някои ситуации може да е наложително обаче, и някаква доходност все пак е по-добра от никаква. В такъв случай инвестиционната ни стратегия изначално ще трябва да е поне малко по-консервативна.

II. СТЪПКИ ПРИ СЪСТАВЯНЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПОРТФЕЙЛ

Стъпка 1: Поставяне на цел

• Започваме изготвянето на плана с дефиниране на инвестиционна цел. Например: при пенсиониране да сме натрупали достатъчно за да покриваме 80% от год. доход. Записваме тази цел във файл(word/excel/pdf).
• Стандартът е да се планира при пенсиониране да можем да покриваме 80-85% от предпенсионния доход.
• Нивото не е 100%, защото след пенсиониране някои наши разходи спадат. Например – вече не трябва да спестяваме за пенсиониране.

Стъпка 2: Разписване на параметри

Използваме ексел или онлайн калкулатор, в който разписваме:

• Финансовата цел.
• Настояща възраст.
• Възраст при пенсиониране.
• Времеви хоризонт.
• Годишен доход.
• Ниво на спестяване (% от дохода).
• Размер на годишните инвестиции.
• Очаквано ниво на инфлация.
• Ниво на доходност.
• Начална сума (ако има).

Стъпка 3: Пресмятане на променливите

• Използваме вписаните параметри във финансов модел за планиране (в ексел или онлайн).
• Тестваме ключовите променливи докато не получим резултат равен на целта или по-висок от нея.
• Най-важните променливи са: Времеви хоризонт, Ниво на спестяване (% от дохода)и Ниво на доходност.
• Целта тук е да оптимизираме нивата на доходност и спестявания спрямо личната ни ситуация.
• Ако сме по-възрастни (50+) е по-добре да разчитаме повече на спестяванията.
• Ако сме по-млади (под 40) можем да сме по-агресивни в преследването на доходност.

Стъпка 4: Проучване на портфейли

• Проучваме какви комбинации на класове активи биха могли да ни донесат търсената доходност.
• Проверяваме както историческите данни, така и бъдещите прогнози.
• Проверяваме и индикаторите за риск спрямо база като S&P500 или друг голям пазарен индекс.
• Максимизираме „интра“-диверсификацията за всеки подбран клас активи: Акции – Large-cap/small-cap & growth/value, Облигации – ДЦК/корпоративни, краткосрочни или дългосрочни или Алтернативи – имоти, злато и/или сребро, криптовалути?

Стъпка 5: Подбор на инструменти

• Инвестиционни фондове? Договорни или ETFs? Индивидуални акции/облигации?
• Избор на инвестиционен посредник?
• Приоритетът тук е минимизиране на разходите за инвестиране!

III. ИНВЕСТИЦИОНЕН ПОДХОД В ЕТАПИТЕ НА НАШИЯ ЖИВОТ

Млада възраст (20 до 40)

• Проучваме какви комбинации на класове активи биха могли да ни донесат търсената доходност.
• Проверяваме както историческите данни, така и бъдещите прогнози.
• Проверяваме и индикаторите за риск спрямо база като S&P500 или друг голям пазарен индекс.
• В тази възраст често работим с малки суми. Затова най-добрият избор са индексни фондове.
• Можем да изградим балансиран портфейл с до 2-3 фонда (акции- облигации-злато/имоти). Фокусираме се върху макро диверсификация.

Средна възраст (40 до 60)

• Би трябвало да можем да вдигнем нивото на спестявания с 10% (от 20% преди до 30%).
• Необходима е повече сигурност; увеличаваме дела на облигациите (до 30%).
• Акции до 70-80%, останалото в по-малко волатилни активи.
• Вече оперираме с по-големи суми, доходът стига своя пик в този възрастен диапазон. Можем да си позволим по-подробна диверсификация на микро ниво. Инвестиция в конкретна фирма не е препоръчително да е над 5% от стойността на целия портфейл.

(Пред)пенсионна възраст (60+)

• Сигурността трябва да е приоритет, особено след като се пенсионираме напълно.
• Акциите е добре да се ограничат до 50-60% в предпенсионна и под 50% в пенсионна възраст.
• Делът на облигациите е препоръчително да е изцяло в държавни такива.
• От алтернативните инвестиции следва да останат само скъпоценните метали.
• Като пенсионери сбора на ДЦК и злато трябва да е над дела на акциите в портфейла.
• Инвестирането в акции на конкретни компании тип «растеж» е препоръчително да се избягва.

III. РЕБАЛАНСИРАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПОРТФЕЙЛ

Какво е ребалансиране?

• За да има смисъл дадено инвестиционно разпределение, то трябва да се поддържа.
• Целта на ребалансирането е да поддържаме съотношенията в инвестиционния ни портфейл.
• Тази поддръжка изисква купуване и продаване в отговор на движенията на активите.

Как работи ребалансирането?

• Когато цената на даден актив се качи – продаваме обратно до зададената стойност. Когато цената на даден актив падне – купуваме обратно до зададената стойност. Това гарантира, основната цел на инвестирането – купуваме ниско и продаваме високо.
• Примерен портфейл: 60% в акции, 40% в облигации. Инвестираме 10 000 в това разпределение, т.е. 6000 в акции, 4000 в облигации. Година по-късно акциите са се покачили с 10%, а облигациите са паднали с 10%. Какво се случва със съотношението? Стойността на акциите, които държим става 6600. Стойността на облигациите ни пада до 3600. Обща стойност на портфейла – 10 200. Ново съотношение – ~65% в акции към ~35% в облигации.

Защо ни е да ребалансираме?

• Ребалансирането е отговор на отклонения от инвестиционната ни стратегия. От стратегия има смисъл само ако се следва с постоянство.
• Ако не следваме стратегията точно, губим преимуществата поради които сме я избрали.
• Заложената очаквана доходност зависи от поддръжката на избраното съотношение активи. Нивото на риск, което сме преценили да поемем също зависи от конкретния баланс на активи. Нарушаването на този баланс излага на риск постигането на нашата инвестиционна цел.

Как работи ребалансирането?

• В примера, за да се върнем към изначалното съотношение трябва да продадем акции и купим облигации.
• Вече делим 10 200 на 60% акции и 40% облигации: 60% от 10 200 е 6120, 40% от 10 200 е 4080
• Продаваме 480 лв акции (от 6600 на 6120) и купуваме 480 лв. облигации (от 3600 на 4080). Стойностите са еднакви защото величините на движенията в двата актива са еднакви – 10% Продаваме актива чиято цена се е покачила и купуваме този чиято цена е паднала.
• Една от големите грешки в инвестирането е да се „бяга“ от загуби и да се „гонят“ печалби. Понеже печалби се реализират когато купуваме ниско и продаваме високо, логиката е обратната. Ребалансирането гарантира, че ще купуваме ниско и продаваме високо.

Кога да ребалансираме?

• Най-лесното за следване правило е да фиксираме определени периоди на ребалансиране. Може да е веднъж годишно, два пъти, на тримесечие, всеки месец и т.н. Влияние оказва и това с какви суми оперираме и какви са инвестиционните ни разходи.
• Най-лесното за следване правило е да фиксираме определени периоди на ребалансиране. Може да е веднъж годишно, два пъти, на тримесечие, всеки месец и т.н. Влияние оказва и това с какви суми оперираме и какви са инвестиционните ни разходи. Друг подход е да се ребалансира когато делът на един актив „прелее“ определена граница. Например, ребалансираме когато делът на даден актив стане с 10% по-голям от заложения. В примера на 60/40 портфейл, продаваме акции ако делът им нарасне над 70%. И същевременно купуваме облигации – защото техният дял е паднал с 10%. Тоест, заложили сме 10% „толеранс“ за вариация на дела на всеки актив в нашия портфейл. Плюс на този подход е, че до по-голяма степен можем да се възползваме от периоди на добра доходност в даден актив.
• Когато даден актив се представя добре това е нож с две остриета: От една страна вдига възвръщаемостта на портфейла, но от друга нарушава баланса на активи, който сме заложили. Искаме да се възползваме от първото, без да поемем твърде много риск поради второто.
• Залагането на някакви рамки на толеранс на отклонение ни позволява да постигнем това. В противен случай ребалансираме към без значение колко е голямо нивото на отклонение. От това няма особен смисъл и може да ни натрупа твърде големи разходи.
• Залагането на „толеранс на отклонение“ е по-ангажиращ подход към ребалансирането. Особено ако сме инвестирали в активи, които са с висока волатилност, това значи често да следим портфейла. Това може да наложи по-често ребалансиране, което води до по- големи транзакционни разходи.

Междинен подход към ребалансирането

• Най-практичният подход към ребалансирането може да е смесен. Например, ребалансираме когато делът на даден актив се отклони с над 10%, но не по-рядко от поне веднъж годишно и не по-често от веднъж на месец.
• За начинаещи с малко капитал със сигурност най-препоръчителния подход е ребалансиране на времеви интервали.
• Няма особен смисъл от ребалансиране на база толеранс на отклонение, ако трупаме твърде големи разходи.
• Разходите, които трупаме от често ребалансиране може да нулират по-големите печалби от по-прецизния подход.

IV. МЕТОДИ НА ИНВЕСТИРАНЕ

След като имаме готова инвестиционна стратегия ни остават няколко детайли. Дали на година инвестираме веднъж? Дали разпределяме спестяванията на вноски? Как ги разпределяме?

Lump-sum vs. Dollar-cost averaging

• Дебатът най-често е между два подхода.
• Lump sum investing – инвестираме една голяма сума 1-2 годишно в съответното съотношение.
• Dollar-cost averaging – инвестираме фиксирани суми всяко тримесечие, месец или дори седмица.
• Първо трябва да се отчете влиянието на инвестиционните разходи. Ако инвестираме чрез посредник, dollar-cost averaging може да излезе скъпо. При малки суми (под 10 000 годишно) lump sum вероятно е по-добрия подход.
• Ако таксите са % от инвестираната сума, разлика по тази линия няма. Ключовото предимство на dollar-cost averaging е, че е по-плавен и „автоматизиран“ подход. Той ни позволява да „изгладим“ влиянието на пазарната волатилност върху печалбите ни.
• Например, през 2025 сме решили да инвестираме 12 000 лв в портфейл американски акции. През първите 6 месеца обаче има средно 25% спад в американските борси. След това започва възстановяване, което в края на 2025 връща изначалните стойности.
• Ако инвестираме цяла сума много зависи от това КОГА точно инвестираме. Ако инвестираме 12 000 в началото на годината ще загубим 3000 (25%) в първите 6 месеца. Ако инвестираме 12 000 в края на юни, ще направим 3000 (25%) печалба.
• При dollar-cost averaging таймингът не е толкова важен. Ако разпределяме 12 000 на равни порции (1000) всеки месец, ще загубим по-малко пари от спада. Ако сривът е равно разпределен, то борсите падат с около 4.16% на месец в първите 6.
• Януари – Юни: Губим 4.16% върху 1000, които инвестираме всеки месец. Кумулативната загуба е само 815.5 лв., защото инвестицията е разпределена във времето. Това е по-малка загуба от 3000 лв. за 6 месеца при инвестирането на цялата годишна сума в началото на периода. Юли-Декември: Печелим 4.16% върху 1000 инвестирани всеки месец. Така за цялата година излизаме на кумулативна печалба от 1558 лв., +13% до 13 558 лв. Виждаме как при този пример dollar-cost averaging очевидно се представя по-добре.
• В примера досега допускахме, че инвестираме цялата сума в най- лошия момент. Обаче, какво щеше да стане ако имахме по-добър тайминг? Ако вместо януари инвестираме 12 000 през юли, сме на печалба 25% за 6 месеца. Тоест, ако имаме перфектен тайминг, lump sum подхода бие dollar- cost averaging. Таймингът обаче е нещо трудно за улучване и почти никой не може да го улучи точно. Историческите данни сочат, че lump sum е в пъти по-волатилен подход от dollar-cost averaging.
• Данните обаче също така сочат, че lump sum средностатистически носи по-добра доходност.
• Разликата обаче е едва около 2.7% на година. Съответно lump sum носи леко по-висока доходност, но с доста по- висока волатилност.

Кое да изберем?

• Първо отчитаме ролята на комисионните ако използваме инвестиционен посредник.
• Ако оперираме с малки суми чрез посредник – lump sum винаги е по- добрия вариант.
• На второ място отчитаме рисковия си профил.
• Ако не можем да понесем по-висока волатилност – dollar-cost averaging.
• Ако сме начинаещи инвеститори dollar-cost averaging отново е за предпочитане.
• Начинаещите по-лесно изпадат в психологически капани, таймингът е невъзможно труден.
• Също така, dollar-cost averaging е за предпочитане ако сме в (пред)пенсионна възраст.
• Приоритет в тази възраст е да минимизираме волатилността.
• Lump sum подхода работи добре в 40-60 годишна възраст – периода на сериозно натрупване.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК.