МОДЕЛ НА ДИСКОНТИРАНИТЕ СВОБОДНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ

Нетна настояща стойност

I. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МОДЕЛА НА ДИСКОНТИРАНИТЕ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ (FCF MODEL)

Значение и характеристики

  • Free cash flow модела е алтернатива на модела на дисконтираните дивиденти.
  • Той също е базиран на дисконтиране на парични потоци, но взимат различни парични потоци. При този модел се ползва free cash flow, който е по-обширна категория парични потоци.
  • FCF са всички парични потоци, които фирмата би могла да разпредели като дивиденти.
  • Дивидентния модел взима само тези парични потоци, които се разпределят като дивиденти.
  • За разлика от дивидентите, FCF е нещо, което анализаторът трябва да изчисли сам.

Формула за NPV на база FCF

  • Формулата тук всъщност може да е същата като при Gordon Growth Model с 2 разлики.
  • Първата е, че паричните потоци са FCF, а не дивиденти.
  • Втората е, че дисконтовия фактор (r) е WACC, а не е само стойността която ни дава CAPM.
  • От получената NPV след това изваждаме общата стойност на дълга и разделяме по броя акции. Така получаваме цена на акция.

II. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СВОБОДНИЯ ПАРИЧЕН ПОТОК (FCF)

Two-stage FCF valuation

  • при FCF по-често се използва подход, в който има 2 етапа на прогноза.
  • При GGM можем да имаме само един защото фирмите плащащи дивиденти са стабилни и установени.
  • Съответно вероятността такава фирма да расте с настоящия темп и в бъдеще е сравнително голяма.
  • Компаниите, които не изплащат дивиденти обаче обикновено са по-млади и растящи.
  • При тях е по-нереалистично да се допусне, че настоящото ниво на растеж ще е постоянно.
  • Затова е по-разумно да се прогнозира на база 2 етапа – един на растеж и един на стабилност.
  • Първо сумираме прогнозираните дисконтирани парични потоци в краткосрочен период.
  • Второ, прогнозираме перманентното дългосрочно ниво на растеж (g), след този период.
  • Трето, събираме двете, за да получим нетната настояща стойност на фирмата.

Two-stage FCF valuation formula

FCFF – free cash flows to the firm

WACC – weighted average cost of capital

g – дългосрочното стабилно ниво на растеж на паричните потоци

Изчисляване и прогнозиране на FCF

  • Има няколко различни метода за изчисляване на FCF.
  • Най-често срещаният се базира на отчета за паричните потоци на фирмата.
  • FCF = net operating cash flow + capital expenditures
  • Най-лесният начин за прогнозиране е да екстраполираме историческите данни. Такова прогнозиране правим когато използваме т.нар. two-stage approach. Прогнозираме в краткосрочен план, за не повече от идните 5 г.
  • Прогнозиране на FCF отвъд 5-годишен хоризонт е доста спекулативно, особено при по-млади компании.
  • Най-лесният начин за прогнозиране е огледално екстраполиране. При него прогнозата за идните 5 години се базира на динамиката през предходните 5.

III. ДИСКОНТОВИЯ ФАКТОР – WACC

Същност и значение

  • FCF модела използва по-различен дисконтов фактор от модела на дисконтираните дивиденти.
  • Причината да използваме WACC е защото FCF моделът е по- обширен.
  • Трябва да намерим дисконтов фактор релевантен както за акционерите, така и за кредиторите.
  • CAPM има роля като част от изчислението на WACC – cost of equity/required return on equity.
  • Другия ключов параметър е cost of debt, което е interest expense/total debt.
  • Дългът обикновено не се облага с данъци, затова се взимат предвид данъците на фирмата.

Формула за изчисление на WACC

MVd – market value of debt
MVe – market value of equity (market capitalization)
rd – cost of debt (expected rate of return on debt)
T – tax rate
re – cost of equity (expected rate of return on equity)

Тази формула работи в много параметри, които изискват отделни изчисления:

  • MVd = short term debt + long term debt
  • rd = interest expense/total debt
  • T = income tax expense/pretax income
  • re = CAPM formula

IV. ПРОГНОЗИРАНЕ НА РАСТЕЖА (g)

  • Както при дивидентния модел, тук имаме основно две опции.
  • Първата е да екстраполираме исторически данни за свободните парични потоци.
  • Втората е да използваме макроикономически индикатор като растежа на БВП.
  • При FCF модела екстраполирането е малко по-сложно, защото ние трябва да изчислим FCF. Тук нямаме онлайн база данни, която можем да ползваме. Също така, подобно екстраполиране работи добре само при възрастни и стабилни фирми.
  • Ако компанията е млада прогнозирането на база исторически данни може да е много несигурно. Ако пък е стара и стабилна, много вероятно изплаща дивиденти, т.е. можем да ползваме GGM.
  • Следователно, в повечето случаи прогнозирането на g при FCF няма да е чрез екстраполиране.

V. ПРОБЛЕМИТЕ С CAPM

Обща постановка на проблема

  • CAPM е хем най-популярният, хем най-критикуваният модел за изчисляване на required rate of return на даден актив.
  • До ден днешен този модел се преподава като основополагащ във всеки университетски курс по финансов анализ.
  • Същевременно, има много инвеститори и финансисти, които смятат, че моделът просто не става.
  • Проблемът е, че много емпирични изследвания са показали резултати, които противоречат на CAPM.
  • В резултат на това много изследователи и инвеститори са предложили алтернативни модели.
  • Най-известното изследване в тази посока е на Eugene Fama & Kenneth French – “The Cross-Section of Expected Stock Returns” (1992)
  • Fama & French събират данни, които показват, че по-високо ниво на beta невинаги е обвързано с по-висока доходност.
  • Припомнете си основново допускане, че за повече доходност винаги трябва да поемем повече риск.
  • Fama & French заключват, че освен market beta има и други фактори, които трябва да се вземат предвид.

Факторите на проблема

  • Fama & French идентифицират 2 ключови фактора – size and value (размер и стойност).
  • На база това те разширяват формулата на CAPM така че да включва тези два фактора.
  • Данните, които те събират са за периода 1962-1989 г. и показват, че:
  1. Акции с малка капитализация имат по-голяма доходност от тези с голяма
  2. Акции от типа „value” (с ниско P/B съотношение) се представят по-добре от „по-скъпи“ акции тип „growth”.

Проблемът е, че по-късно се появяват емпирични изследвания, които противоречат на заключенията на Fama & French.

  • Данните за периода след 2000 показват, че “value premium” вече няма – growth stocks се представят по-добре.
  • Други данни показват, че за периода между 1981 и 2016 акции с малка капитализация се представят по-зле от тези с голяма.
  • https://www.cliffordang.com/ang_bvr_2018.pdf
  • https://academic.oup.com/rfs/article/31/7/2606/4977829?login=false

Значение на CAPM

  • Данните също така показват, че въпреки критиките, CAPM продължава да се използва най-масово сред финансисти.
  • Проучване на Berk and van Binsbergen от 2017, върху 4 275 договорни фонда между 1977 и 2011: CAPM модела е най-консистентен с начина, по който фондовете определят required rate of return в своята дейност.
  • Анкета на Pinto et al. От 2015 проведена сред 1 436 финансови анализатори със CFA сертификация: 68% от тях използват CAPM и под 5% използват Fama & French модела.
  • Голямото предимство на CAPM модела е, че е лесен за разбиране и прилагане.
  • Въпреки емпиричните данни, които показват, че той може да е силно неточен – може би просто нямаме по-добър модел.
  • Конкретно за начинаещи инвеститори – CAPM е напълно приемлива опция, но трябва да се имат предвид недостатъците му.
Call Now Button