Съвременният термин „бюджет“ произлиза от думите bougette (чанта) и bulga (шушулка) – съответно с келтски и галски произход. Съществуват твърдения, че бюджети са били съставяни още в Елада и Рим, но първото им документирано приложение в практиката датира от началото на 18 век в Обединеното кралство.
Законът за предучилищното и училищното образование от 2015 г. въвежда понятието „личен бюджет” – задължителната подготовка в учебната програма по технологии и предприемачество още в първи клас. Във втори клас се изучава „семеен бюджет”, а в седми – „бюджет на фирма”.
I. ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕМАТА
Цел на личния бюджeт: Заслужава ли си усилието?
– Да гарантира устойчивост и стабилност на личните финанси
– Да осигури баланс между приходите и разходите
– Да улеснява планирането и контрола по приходите и разходите
– Личният бюджет винаги е свързан с решаването на дилемата да пестим или да харчим
Шокове върху личните финанси
ВЪНШНИ
- Икономически кризи
- Политически сътресения
- Природни бедствия
- Комуникационни сривове
ВЪТРЕШНИ
- Проблеми свързани със заетостта и професията
- Проблеми свързани със здравето и физическото състояние
- Проблеми, свързани със семейното обкръжениие
Защо не ни стигат парите?
Вечното противоречие между нужди и желания.
Нуждата – необходимост от определени блага, без които физиологичното оцеляване на индивида не е възможно (например вода, храна, подслон, облекло, енергия, медицински грижи и др.). Неудовлетворяването й води до физиологични последствия (болест или смърт).
Желанията представляват потребност от други материални и нематериални блага (например автомобили, компютри, мобилни телефони, бижута, гримове, списания, посещения на театър, екскурзии и др.). Те са неограничени и се променят в зависимост от възрастта, дохода, семейното положение и т.н. Неудовлетворяването им води до емоционални (разочарование) или психологически (депресия) последствия.
Първа стъпка в бюджетирането на личните финанси: Приоритизирането на нуждите пред желанията. Степенуването на желанията, при което поради ограничеността на ресурсите (паричните средства) и неограничеността на желанията често се налага потребителят да избере едно благо пред друго, т.е. той е изправен пред т.нар. алтернативен разход (opportunity cost). Алтернативният разход представлява възможност, която е пропусната, тъй като е избрана друга.
Предвиждане за доходите
- Доходи от наеми (Данъчна ставка е 10%, но данъчната основа е 90% от наемната цена), дивиденти (облагат се с данък от 5%),
- доходи от лихви по депозити (облагат се с 8%) рента, аренда, ваучери за храна (парични еквиваленти), ползването на служебен автомобил за лични цели и др.
- Непарични доходи и тяхното остойностяване. Проблемът с ликвидността на непаричните доходи.
Диверсифицирането (разнообразяването) на източниците на доходи понижава финансовата уязвимост, т.е. колкото повече източници на доходи, толкова по-малко е вероятно общата им сума да намалее значително под влиянието на външни фактори.
Малко статистика – По данни от Национално представително проучване на финансовата уязвимост на българските домакинства, проведено от JA България, работната заплата е източник на 56.7% от паричния доход на домакинствата у нас, следвана от пенсията – 26.3%, а на трето място е самостоятелната заетост – 6.8%.
Три от четири домакинства заявяват, че имат един-единствен източник на доход, а едва едно от четири има два. Най-често тези два източника са заплата и пенсия, т.е. делът на работещите пенсионери е висок.
Едва 3% от населението имат три или повече източника на доходи. Делът на доходи от други източници се определя като незначителен от домакинствата.
Планиране на разходите – Разходът на лицето представлява изходящ паричен поток, който води до намаляване на притежаваното благосъстояние (най-често на разполагаемите парични средства).
Фиксираните разходи не зависят от потребеното количество. Те могат да възникват в различни периоди – веднъж месечно, на тримесечие, годишно или при по-дълъг срок. Такива са например наемът (изплащан на наемодател), анюитетни (равни месечни) вноски за кредит, вноски за лизинг, абонамент за интернет и телевизия, данък върху МПС, застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и др. Размерът на данъка не зависи от това колко километра са изминати с автомобила, нито абонаментът за телевизия се определя от това колко часа потребителят е използвал телевизора си. Разходите, които се извършват за удовлетворяване на нуждите (например за храна), са постоянни, но тъй като домакинствата обикновено потребяват повече от необходимото за физиологичното им оцеляване, при бюджетирането се третират като променливи, т.е. презумпцията е, че със сигурност се планира сума, достатъчна за удовлетворяване на нуждата.
Планиране на разходите – Променливите разходи зависят от потреблението на домакинството. Например сумата на разходите за транспорт се определят от това дали членовете на домакинството ще се придвижват с личен автомобил, с градски транспорт или с велосипед. Те могат да посещават кино или театър всяка седмица, веднъж в месеца или въобще да не го правят. Понякога променливите разходи са свързани не с решенията на домакинствата, а с външни фактори – например разходите за енергия, вложена в отопление, се определят от външната температура през съответния годишен сезон и затова нарастват през зимата.
Трансформиране на променливите разходи в постоянни с цел по-лесното им планиране и управление. Например някои топлофикационни дружества предлагат плащане на равни месечни вноски (освен изравнителната годишна). При използването на градски транспорт разходът също може да се фиксира чрез абонаментна карта (която пък може да бъде месечна, тримесечна или годишна). Винаги има и извънредни разходи, които не могат да бъдат предвидени.
Структурата на разходите на българите е различна – При сравнение на бюджетните структури на домакинствата в САЩ и в България се открояват някои специфики, характерни за нашата страна, сред които:
- висок дял на разходи за храна;- малък дял на разходи за наем вследствие на високи равнища на собственост (без ипотека) на недвижимо имущество- 80% от българските домакинства притежават собствено жилище при близо 40% средно за ЕС и 20% за САЩ);
- притеснително голям дял на разходи за цигари;
- нисък дял на разходи за публични блага като образование, здравеопазване и транспорт;
- малък дял на разходи за финансови продукти и услуги (спестявания, пенсионно осигуряване, инвестиции), което показва ниско ниво на използване на финансови услуги и ограничени финансови познания.
Планиране на разходите/contingency – Формиране на „Фонд за извънредни разходи“спестявания, които са насочени към минимизирането на негативния ефект от финансовите шокове. Приходите във фонда могат да се формират от: извънредни приходи, продажба на имущество, спестяване от редовните приходи. В някои случаи финансирането струва поскъпо (при кредит – лихвата, при продажба – разликата между покупната и продажната цена, която е обратнопропорционална на желания срок за продажба, и т.н.). Определяне на размера на буферния фонд в зависимост и от личните обстоятелства, но обикновено е 6м. доход за посрещане на основните нужди.
Фонд за извънредни разходи – Аварийният фонд да може да покрие обичайните ни разходи за период от 3 до 6 месеца. (за толкова се предполага, че бихме се справили с криза и бихме намерили нова работа или други нови източници на доходи и т.н Теорията обвързва величината на подходящия размер на спестяване с дохода. Правят се и сравнения между изплащането на дълга (лихвата по кредита) и лихвата по депозита. В някои случаи, когато лихвата по депозита е висока, решенията за спестяване и отлагане на потреблението са финансово по-обосновани. Амелия Уорън Таджи и Елизабет Уорън формулират т.нар. правило на балансираните пари – от нетния/чистия доход: 50% за необходимото, 30% за желаното и 20% за спестяване.
II. КАК ДА НАПРАВИМ ЛИЧНИЯ БЮДЖЕТ
Основни стъпки при подготовка на бюджета
- Изчерпателно изброяване на всички входящи парични потоци.
- Изчерпателно изброяване на всички изходящи парични потоци.
- Изчерпателно изброяване на всички парични потоци, които не са изходящи, но се вписват в разходната част.
- Хронологична подредба на всички парични потоци.
- Вписване на паричните потоци в доходната и разходната част на бюджета.
- Установяване на бюджетния баланс – на дефицит или на излишък.
- Преструктуриране на бюджета за постигане на бюджетен баланс.
- Попълване на контролни суми по изпълнението на бюджета.
Резултатът от бюджетирането
- Дефицит/излишък – допустими дефицити?! Когато не е постигнато бюджетно равенство, е налице бюджетен излишък или бюджетен дефицит.
- Излишък се наблюдава, когато входящите парични потоци са поголеми от изходящите. В този случай бюджетът се преструктурира, като обикновено се завишава перото за спестявания със сумата на излишъка.
- Дефицит възниква, когато изходящите парични потоци надвишават входящите. Тогава бюджетът се преструктурира в посока към намаляване на разходите за желания (социален живот, храна и облекло над необходимите и др.).
- Контрол по изпълнение на бюджета- сравнение между планиран изпълнен бюджет
III. КАК ДА ОЦЕНИМ ФИНАНСОВИЯ СИ КАПАЦИТЕТ И СЪСТОЯНИЕ
Самооценка на собствените финансови показатели:
Спестовен капацитет
Ск = Приходи – Разходи
(+) Колкото е по голямо превишението на приходите, толкова по-голям е капацитета за
спестяване и по-устойчиви личните финанси
(-) При отрицателен показател, личните финанси са в дефицит; застрашена е устойчивостта
на личните финанси и нараства риска за задлъжнялост
Ефективност на приходите
Еп = Приходи-разходи / Приходи %
Показва на единица приходи колко разходи прави лицето. Колкото е по-голям показателя, толкова е по-висок финансовия капацитет и толкова по-добра кредитоспособността, по-добро управлението на личните финанси.
Ефективност на разходите:
Еп = (Приходи-разходи) / Разходи %
Показва на единица разходи колко нетни приходи има лицето. Колкото е по-малък показателя, толкова е по-нисък финансовия капацитет и толкова по-лоша кредитоспособността, по-лошо управлението на личните финанси.
Показатели за осигуреност с имущество:
Ои = Общ размер на богатството / Годишни разходи
Показва при най-неблагоприятни обстоятелства и спиране на приходите за колко години натрупаното имущество ще покрие разходите.
Показатели за задлъжнялост:
Обща сума на дълга/задълженията
Кз = Обща сума на дълга/задълженията / Обща сума на приходите /годишни %
Измерва общата тежест на дълга. За критично се счита над 30% отношение
Кобсл.д. = Размер на месечните вноски по дълга / Размер на месечните нетни доходи %
Размер на обслужването на дълга – размера на вноските към нетните парични приходи (приходите минус разходите)- изразява обема на предстоящите плащания по главницата и лихвите към приходите – тоест капацитета за изплащане на задълженията. Критично равнище 30%.
Показатели за ликвидност – Постоянната възможност лицето да изплаща очакваните и неочакваните текущи задължения. Ликвиден риск – текущият или потенциален риск за приходите и имуществото, възникващ от невъзможността да се изпълнят задълженията на техния падеж. Възможност да се продаде имущество на стойност близка до справедливата му стойност при нужда от ликвидни средства за покриване на краткосрочни задължения
КЛП = Запас от ликвидно имущество / нетни изходящи парични потоци/задължения и ибщо разходи в 30 дн.период
Коефициент на ликвидно покритие: Измерва наличието на ликвидни буфери в случай на външи и вътрешни шокове.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
