ДАНЪЦИ И ОСИГУРЯВАНЕ

данъци и социално осигуряване

I. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА

Функции на Държавата – правна, политическа, организаторска, икономическа, социална, екологична, културна,
образователна, външнополитическа, национална сигурност и др. Конституция на Р България: Чл. 4,
(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
(3) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

ДОО в България: разходо-покривна пенсионна система (pay as you go), т.е. средствата, които се събират през текущата година се изразходват за плащания на пенсиите през текущата година и няма капиталови натрупвания по индивидуална партида

II. ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ
Проекто-бюджетът за 2022 год. беше съвсем за кратко публикуван, но беше премахнат от страницата на МФ и към момента вече не е на разположение.

ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ
Чл. 87. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не поголям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

Видове данъци и задължителни осигурителни вноски
 Преки данъци: законодателна рамка ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗМДТ (10% +1%+2%+3% +… = ?)
 Данъци върху доходите на физическите лица
 Корпоративен данък
 Данък, удържан при източника
 Патентен данък
 Данък при придобиване на имущества – по възмезден начин и по дарение
 Туристически данък
 Данък върху наследствата
 Данък върху превозните средства
 Данък върху недвижимите имоти и Такса битови отпадъци
 Други преки данъци: върху таксиметров превоз на пътници, върху хазартната дейност, върху застрахователните премии, върху дейностите от опериране на кораби, върху приходите на бюджетните предприятия, данъци върху разходите;
 Косвени данъци: законодателна рамка ЗДДС, ЗАДС, ЗДЗП (20% + ?% + … = ?)
 Данък върху добавената стойност
 Акцизи и мита
 Данък върху застрахователните премии
 Социални осигуровки: законодателна рамка КСО, Закон за бюджета на ДОО (~25%)
 Минимален осигурителен доход 2021 г. – 650 лв. (710 лв.- 2022 г.)
 Максимален осигурителен доход 2021 г. – 3 000 лв. (3 400 лв.- 2022 г.)
 Поредност на осигурителните вноски: чл.6, ал.11 от КСО
 Здравни осигуровки: законодателна рамка ЗЗО (8%)

Видове и източници на доходи Видове доходи:
 Доходи от заплати и възнаграждения
 Доходи от дивиденти (собствен бизнес и участия в капитала на търговски дружества)
 Доходи от притежание/инвестиции в недвижими имоти – покупко-продажба, наем, рента
 Доходи от лихви
 Доходи от операции с ценни книжа и финансови инструменти
 Криптовалутите

Активи:
 Пари и парични еквиваленти
 Собствен бизнес
 Недвижими имоти
 Суровини, ценни метали и стоки/вещи
 Финансови активи
 Криптовалути

Данъчно задължени лица (ДЗЛ)
Данъчно задължени лица: Физическите и юридически лица, неперсонифицирани дружества (Дружествата по ЗЗД) и чуждестранни лица, които осъществяват дейност и са носители на задължение по данъци са данъчно задължени лица.
Данъчно задължени са лицата, които отговарят за задълженията както в качеството си на преки носители на задължението за данъци, така и отговарят за задълженията на лицата, които са задължени да удържат и внасят данъци.
Важното в случая е, че при тези т.нар. отговорни трети лица отговорността им винаги е изрично уредена в нормата на закона. В кръга на тези лица спадат и лицата, които в предвидените от закона случаи имат задължение за внасяне на данък. (напр. наследници)
ДЗЛ по ЗДДФЛ – Местно физическо лице или Чуждестранно физическо лице
ДЗЛ по ЗКПО – Местно юридическо лице, Чуждестранно юридическо лице, ЕТ, физическо лице
ДЗЛ по ЗДДС – Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
ЗДДС – Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
ЗАКОН ЗА РЕГИСТЪР БУЛСТАТ – Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:

  1. “Икономическа дейност” е всяка дейност, класифицирана в Националната класификация на икономическите дейности.
  2. “Водене” включва всички дейности по вписванията в регистъра, издаването на справки и удостоверения за вписаните
    обстоятелства.
  3. “Основната икономическа дейност” на единиците в регистъра се определя съгласно най-ниското ниво на Националната
    класификация на икономическите дейности, като последователно се прилага избраният критерий при определянето на
    раздела, групата и класа. Изборът на критерий е в съответствие с наличните данни за единицата, при спазване на следния
    приоритет:
    а) най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността;
    б) най-голям размер на брутното производство на стоки и услуги, продукт на съответната дейност;
    в) най-голям размер на изплатените надници и заплати за дейността;
    г) най-голям брой заети в дейността.

III. ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ОСИГУРЯВАНЕ
Доходи на физическите лица
ЗДДФЛ – Ако даден доход не е посочен в чл.13, ал.1 от ЗДДФЛ, то доходът е облагаем
 Доходи от заплати и възнаграждения
– Доходите са облагаеми по ЗДДФЛ и се дължат социални и здравни осигуровки.
– Данъкът е в размер на 10% и е за сметка на наетото лице.
– Осигурителната тежест се разпределя в съотношение 60/40 за работодателя (възложителя) и наетото лице.
В най-общия случай дължимите данъци и осигуровки се удържат и внасят от работодателя или възложителя по конкретен договор и физическото лице получава нетна сума на възнаграждението. (изключение: регистрани самоосигуряващи се лица; доходи по граждански договори в размер под МРЗ за месец)

Третиране по ЗДДС: Доходите от трудови правоотношения не са предмет на облагане по ЗДДС

  • Доходи от извънтрудови правоотношения са включени в обхвата на ЗДДС:
  • Задължения за регистрация по ЗДДС при извънтрудови правоотнощения: при достигане на прага за регистрация от 50 хил.лв. за период от 12 последователни месеца (чл.96
  • ЗДДС) и в случаите, когато възложителят е лице, установено на територията на друга държава членка (чл.97а ЗДДС); срок: не по-късно от 7 дни преди датата на данъчното събитие или авансово плащане.
  • Доходи от дивиденти и ликвидационни дялове
  • Доходите са облагаеми по ЗДДФЛ.
  • Данъкът е в размер на 5% и е за сметка на лицето.
  • Данъкът се удържа и внася от Дружеството, изплащащо дивидента или ликвидационния дял.


 Доходи от притежание/инвестиции в недвижими имоти
Доходите от наем на НИ са облагаеми по ЗДДФЛ и се дължат здравни осигуровки, в случай че лицето не е осигурено на друго основание.
Данъкът е в размер на 10%, като следва преди определяне на размера на данъка да се приспаднат т.нар. необходимо присъщи за дейността разходи в размер на 10%, т.е. ефективно дължимият данък е в размер на 9%. В случай, че
наемателят не е физическо лице, то данъкът се удържа и декларира от Наемателя. Ако наемателят е физическо лице,
задължението за внасяне и деклариране на данъка е на Наемодателя.
Декларация по чл.55 от ЗДДФЛ и чл.201 от ЗКПО – за всяко тримесечие на финансовата година. За 4-то тримесечие на
годината декларация може и да не се подава.

Третиране по ЗДДС: Доходите от наем са включени в обхвата на ЗДДС и участват при формирането на облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС, с изключение на наемите по чл.45, ал.4 от ЗДДС.
Специални режими на регистрация по ЗДДС: В случай, че лицето наемодател използва услугите на чуждестранни
платформи като Booking, Airbnb и др., то лицето подлежи на регистрация по чл.97а от ЗДДС; срок за регистрация по
ЗДДС: не по-късно от 7 дни преди датата на данъчното събитие или авансово плащане.
Важно: Приложимо законодателство при краткосрочното отдаване на НИ – Закон за туризма, ЗДДФЛ /ЗМДТ (патентна
дейност), ЗМДТ (туристически данък)
Препратка към ЗКПО – Чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ – По реда на ал. 1 – 6 (ЕТ) се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.
Определение за „търговец“ – чл.1 от ТЗ. В този случай облагането би било в размер на 15% и ще възникне
задължение за определяне на осигурителни вноски.
Важно: ако даден доход е деклариран и обложен по реда на ЗМДТ като патентна дейност, то този доход не участва при
формирането на годишната данъчна основа по ЗДДФЛ.
Притежанието на недвижими имоти (сгради, постройки и УПИ) е предмет на деклариране и облагане по ЗМДТ ( чл.14
ЗМДТ, данък възмездно придобиване на имущество, данък в/у недвижимо имущество, такса битови отпадъци).
Покупко-продажбата на НИ (както и на автомобил) се извършва само с договор с нотариална заверка (НА) – такси по
Закон за Нотариусите.
Необлагаеми продажби на НИ и движимо имущектво по ЗДДФЛ – чл.13, ал.1, т.1 и т.2, НО трябва да се обърне внимание на изключенията по т.2
Доходите от рента на обработваеми земи са необлагаеми по ЗДДФЛ; земеделските земи не се декларират по
реда на ЗМДТ и не се дължат местни данъци и такси.
Третиране на покупко-продажбите на НИ по ЗДДС
Важно: Инцидентна доставка или независима икономическа дейност !?
(Покупко-продажба на до 3 имота на година)
Освободена доставка на НИ, които не са нови, чл.45 от ЗДДС
Продажбата на земеделски земи е освободена доставка по смисъла на ЗДДС.
Доходите от продажби на НИ са включени в обхвата на ЗДДС и участват при формирането на облагаем оборот за целите
на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС, с изключение на освободените доставки по смисъла на чл.45 от ЗДДС.

 Доходи от лихви
Лихвите по заеми, включително лихвите по договори за лизинг са облагаеми по ЗДДФЛ, с изключение на лихвите по
облигации, така както са регламентирани в чл.13, ал.1, т.9 от ЗДДФЛ, лихвите по съдебно установени вземания, които не
подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела (чл.13, ал.1, т.10 от ЗДДФЛ)
Лихви от заеми към кооперации – 10% окончателен данък; кооперацията е задължена да удържа, внася и декларира
данъка.
Лихви по банкови сметки в страната – 8% окончателен данък; банката е задължена да удържа, внася и декларира
данъка.
Лихви по банкови сметки в чужбина – 8% окончателен данък; физическото лице е задължено да декларира и внесе
данъка, в случай че в държавата на източника на дохода не е удържан данък. Ако в държавата на източника на дохода е
удържан данък, съобразно вътрешното ѝ законодателство и според правилата на съответната спогодба за избягване на
двойното данъчно облагане(СИДДО), имате право да приложите предвидения в спогодбата метод за избягване на
двойното данъчно облагане. Ако няма сключена СИДДО, можете да ползвате данъчен кредит по реда на чл.76 от ЗДДФЛ
Отчетност пред БНБ: https://www.bnb.bg/AboutUs/AUFAQ/CONTR_ORDINANCE27_FAQ
Всички останали доходи от лихви подлежат на облагане с данък върху годишната данъчна основа; данъкът е в размер на
10%
Деклариране на дохода от лихви в случай, че заемател е местно физическо лице: Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за
всяко тримесечие, за което е получен доход
Важно: Всички физически лица са длъжни да декларират в ГДД по чл.50 предоставени и получени заеми в размер
надвишаващ 10 хил. лева, независимо дали са получили доход от лихви. Изключение са само заемите, предоставени от
кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции.

Третиране по ЗДДС – Лихвите са освободени доставки на финансови услуги по смисъла на чл. 46 от ЗДДС.
Трябва да се има предвид обаче, че участват при формирането на облагаем оборот за целите на задължителната
регистрация по чл. 96 от ЗДДС
Полезен линк: http://trudipravo.bg/mesechni-spisania/mesechno-spisanie-schetovodstvo-danaci-i-pravo/menucontfp1/2914-
osobenosti-i-novi-momenti-v-danachnoto-oblagane-na-pridobitite-ot-mestni-fizicheski-litza-dohodi-ot-lihvi

 Доходи от операции с ценни книжа и финансови инструменти
По смисъла на ЗДДФЛ доходите от операции с ценни книжа и финансови инструменти се считат за доходи от прехвърляне
на права или имущество.
Доходите от операции с ценни книжа и финансови инструменти са облагаеми, с изключение на тези доходи, които са
изрично посочени в чл.13, ал.1 от ЗДДФЛ
Чл.33 ЗДДФЛ
Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и
други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби,
определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка
конкретна сделка.
Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване
на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване
и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки
един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на
продажбата финансови активи от същия вид и издател.
Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение,
различно от пари.

Цената на придобиване е:документално доказаната цена на придобиване на имуществото;

Дкументално доказаната цена на придобиване на имуществото, увеличена с документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лицев случаите на замяна с доплащане; нула – когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение, или за акции и дялове,
получени при разпределение на печалба или друг източник на собствен капитал.

 Доходи от операции с ценни книжа и финансови инструменти – продължение
Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 33,
придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя
сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл. 33 се включва при
годишното изравняване на осигурителния доход.
Чл.13, ал.1 от ЗДДФЛ
Необлагаеми доходи от операции с ценни книжа и финансови инструменти са:
т3. доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби, а
именно:
o Сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и
държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови
инструменти; права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции
във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;
o Сделките сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за
публично предлагане в страната или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство;
o Сделките сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от национални инвестиционни фондове, допуснати за публично предлагане в страната; за обратно изкупуване се смята и разпределението на парични средства при ликвидация на национални инвестиционни фондове от затворен тип (Националният инвестиционен фонд е от затворен тип, когато не
изкупува обратно своите акции или дялове, с изключение на обратното изкупуване на акции на инвестиционните дружества при условията и по реда на Търговския закон. (*Бел. ЗАКОН ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ И НА ДРУГИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА КОЛЕКТИВНО ИНВЕСТИРАНЕ)
o Сделките сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава –
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство
т4. разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции;
т5. доходите на обезщетените по реда на нормативен акт лица от продажба или замяна на получените като обезщетение компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове;

 Доходи от операции с ценни книжа и финансови инструменти – продължение
т9. лихвите и отстъпките от български държавни, общински и корпоративни облигации, както и от подобни облигации, емитирани съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
Чл.13, ал.(4) Не се определя данък към датата на придобиване на акции и дялове, които са получени срещу направени
непарични вноски в търговски дружества. Когато впоследствие търговското дружество извърши продажба, замяна или
друго възмездно прехвърляне на имуществото – предмет на непаричната вноска, и вследствие на това намали капитала си
и направи плащане (в пари или в натура) в полза на лицето, направило непаричната вноска, за данъчни цели се смята,
че физическото лице – съдружник или акционер в това дружество, е извършило продажба на имуществото на датата на
вписването на непаричната вноска в търговския регистър. В тези случаи доходът се смята за придобит от физическото
лице на датата на вписването на намаляването на капитала в търговския регистър и се облага по реда на чл. 33, освен
ако не е освободен от облагане по реда на ал. 1.
Деклариране на имущество по ЗДДФЛ:
Физическите лица декларират в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.
Третиране по ЗДДС – Сделките с ценни книжа и финансови инструменти са освободени доставки на финансови услуги по смисъла на чл.46 от ЗДДС. Трябва да се има предвид обаче, че участват при формирането на облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС. (чл.96, ал.2 ЗДДС)

 Доходи от операции с криптовалути
Според европейската банкова институция European Banking Authority „Виртуална валута е цифровото представяне на
стойност, която не се емитира от централна банка или публична институция, нито е непременно свързана с фиатни пари,
но се приема от физически лица и юридически лица като платежно средство и може да бъде прехвърляна, съхранявана
или търгувана по електронен път“.
Според Европейският банков орган (ЕБО) виртуалната валута е вид нерегламентирани цифрови пари, които не се издават
и гарантират от централна банка и които може да действат като средство за разплащане. Виртуални валути има под много
форми, като се започне от валути в онлайн компютърни игри и социални мрежи, и се стигне до средства за разплащане,
приемани „офлайн“ или в „реалния живот“.
Доходи от продажба или замяна на виртуална валута
За данъчни цели, доходите от продажба или замяна на виртуални валути са доходи от продажба на финансов актив и
следователно са облагаеми доходи, които трябва да декларирате по чл. 50 от ЗДДФЛ, в Приложение № 5 на ГДД.
Понятието „виртуална валута” (или криптовалута) няма определение в Закона за данъците върху доходите на
физическите лица (ЗДДФЛ) нито в друг нормативен акт. Според Закона за нормативните актове (ЗНА), разпоредбите на
нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много
отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.
Доходите на физическо лице от продажба или замяна на виртуална валута:
попадат в обхвата на доходите от прехвърляне на права или имущество, които са обособени като отделен вид доход в чл.
10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ; не попадат в обхвата на необлагаемите доходи, изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ; не са освободени от облагане по силата на друг закон.
Раздел V от глава пета на ЗДДФЛ определя облагаемия доход и данъчната основа за доходите от прехвърляне на права
или имущество.
Облагаемият доход от продажба или замяна на финансови активи е сумата от реализираните през годината печалби,
определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка
конкретна сделка (чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ). Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната
цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ). Доходите се облагат с данък
върху общата годишна данъчна основа и се декларират в годишната данъчна декларация.

Годишната данъчна основа е облагаемият доход, придобит през данъчната година. Когато облагаемият доход се включва
при годишното изравняване на осигурителния доход, той се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за
данъчната година за своя сметка за здравно осигуряване (чл. 34 от ЗДДФЛ).
За доходите от прехвърляне на права или имущество не е регламентирано към декларацията да се прилагат
специални документи, доказващи реализирания доход. Всички документи, относими към реализирания доход, следва
да съхранявате 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани
(чл. 38 от ДОПК).
За дохода от продажба или замяна на виртуална валута не дължите авансов данък.
Доходи от добиване или копаене на виртуална валута
Доходите от добиване на виртуални валути са доходи от стопанска дейност като регистриран или нерегистриран
едноличен търговец. Това са облагаеми доходи, които трябва да декларирате по чл. 50 от ЗДДФЛ, в приложение №
2 на годишната данъчна декларация.
Разпоредбите на чл. 33 от ЗДДФЛ за доходи от продажба и замяна на финансови активи, не се прилагат за доходи от
стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително когато не е
регистрирано като едноличен търговец. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено
с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, е без
значение дали то манифестира или не участието си в тях като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а
не обратното. Обективният критерий тук са извършените действия, а не кой и в какво качество ги извършва.
Закупуването на специални компютърни системи или други за създаване (добиване) на виртуална валута с цел да се
реализира печалба от продажбата ѝ на съответните борси е аргумент за това, че дейността ще се осъществява по занятие,
т.е. има се намерение тя да се превърне в постоянен източник на доход. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ, за търговец се смята
и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин
даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. В тези случаи, на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, облагаемият доход се
определя по правилата за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец (по реда на ал. 1-6), който е
данъчната печалба формирана по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Търговците на валута са обект на лицензионен и регистрационен режим съгласно българското законодателство.
Публичен регистър на лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и
признати валути без златно покритие, и на доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги:
https://nra.bg/wps/portal/nra/registers-i-spisuci/registers/page.virtualni.valuti

Малко повече за ЗДДС – Важни понятия и дефиниции или казано накратко какво трябва да запомним по отношение прилагането на ЗДДС
 Обект на облагане – С данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка
на стока или услуга, т.е. трябва да има договорено възнаграждение в пари или в натура.
Когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги,
приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това,
което дава, и за купувач на това, което получава.
Съществуват и изключения, според които някой безвъзмездни доставки на стоки и услути са обект на облагане
с ДДС.
 Данъчно задължени лица – Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги,
включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия,
включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност,
осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и
нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
 Облагаема доставка – Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9
от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено по ЗДДС лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
 Място на изпълнение – чл.17 – чл.24 от ЗДДС определят мястото на изпълнение на различните доставки по ЗДДС. Мястото на изпълнение на доставката е особено важно при определянето кое лице е данъчно задължено лице.
 Възникване на данъчно събитие – Данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.

 Задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС – Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
 Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

  1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
  2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС;
  3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
    В облагаемия оборот не се включват доставките по т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето,
    доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от
    получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.
    При условие че физическото лице не извършва редовно и по занятие продажба на дялове и акции и други финансови
    активи, то продажбите на финансови услуги не се считат като част от неговия облагаем оборот, което го освобождава от
    задължението за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
    В материалните данъчни закони липсва легална дефиниция на понятието „дейност по занятие”. Изхождайки от
    общоприетия смисъл на понятието, като такава може да се определи дейността, от която лицето формира приходи в
    качеството му на търговец по см. на Търговския закон. Можем да допуснем, че основна дейност е тази, от която лицето
    формира повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца.
    Ако имате регистрация по специалните режими съгласно чл.97 – чл. 99 от ЗДДС, то това не ви освобождава от
    задължението да подадете ново заявление за регистраци ако сте достигнали критериите на чл. 96 от ЗДДС.

Срокове за деклариране на данъчни и осигурителни задължения
 ЗДДФЛ
 Годишна данъчна декларация за доходите на физическите лица – ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ до 30/04/Г+1
 Декларация по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО – подава се в срок до края на месеца, следващ следващ тримесечието, през което данъкът е удържан
 Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ – подава се в срок до 28 февруари на следващата година (Информация за изплатените доходи на физически лица, различни от тези по трудови правоотношения, както и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски)
 Справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ – подава се от работодателите в срок до 28 февруари на следващата година
(Информация за изплатените доходи по трудови правоотношения на физически лица, както и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски)
 ЗДДС
 Заявление за регистрация по ЗДДС – сроковете са описани по-горе в презентацията
 Месечна Справка-декларация от Закона за данък върху добавената стойност – подава се в срок до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася
 Социално и здравно осигуряване – за самоосигуряващите се лица
 Декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” – подава се в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните
 Декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица“ – подава се в срок до 30 април на следващата година; декларират се дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година
 Практически съвет – КЕП или ПИК от НАП и НОИ (издаването на ПИК от НАП и НОИ е безплатно)

 ЗДДФЛ
 Годишна данъчна декларация за доходите на физическите лица – ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ се подава в ТД на НАП по постоянен адрес на лицето в срок до 30 Април на годината,
следваща годината на отчитане на доходите.
Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а (регистрираните като земеделски стопани), заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен отчет за дейността, подаден по електронен път по ред и начин съгласно чл. 20, ал. 5 от Закона за статистиката.
Годишен отчет за дейността не подават лицата, които през данъчната година не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.
В ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ физическите лица определят Общата си Годишна Данъчна Основа. Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36 ( за доходите от трудови правоотношения, доходите от стопанска дейност, доходите от друга стопанска дейност, доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от прехвърляне на права или имущество и доходите от други източници) от ЗДДФЛ, намалена с предвидените в закона данъчни облекчения.
Казано на разбираем език, годишната данъчна основа е общата сума от всички доходи, получени през финансовата година, като от нея се приспадат (изваждат) дължимите осигуровки и данъчни облекчения.
Годишните данъчни основи се определят поотделно за всеки източник на доход. При определяне на облагаемият доход от всеки източник се има предвид придобития доход от данъчно задълженото лице през годината, с изключение на доходите които са необлагаеми.

В облагаемия доход не се включват:
o Доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на ЗДДФЛ или ЗКПО
o Доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗДМТ

Данъчни облекчения за физическите лица са:

Call Now Button