ЗНАЧЕНИЕТО НА ДИВЕРСИФИКАЦИЯТА

диверсификация на инвестицията в акции

I. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДИВЕРСИФИКАЦИЯТА

Цел и значение на диверсификацията

  • Целта на диверсификацията е да минимизира риска на инвестиционния ни портфейл.
  • При диверсификацията избираме активи, които имат различни предимства и недостатъци.
  • Предимствата на един актив трябва да компенсират недостатъците на друг.
  • 1986 г. излиза изследване върху представянето на 91 пенсионни фонда в САЩ между 1974 и 1983. 93.6% от вариацията в доходността зависи от разпределението в различните класове активи. Тоест – зависи от това какви стратегии на диверсифициране са следвали.
  • През 2003 финансовата група “Vanguard” провежда подобно изследване.
  • Базира се на данни за 420 договорни фонда в период от 40 години.
  • То заключва, че 77% от доходността им зависи от разпределението на активите.
  • Доходността на дадена стратегия зависи най-вече от конкретното разпределение на активи! Фактори като пазарен тайминг и дори подбора на конкретни акции играят далеч по-малка роля.
  • Диверсификацията на макро ниво е най-важна!

Нивата на диверсификация

  • На ниво различни активи – балансираме всички акции, които държим с облигации и т.н.
  • И на ниво в рамките на съответния клас активи – примерно инвестираме в различни акции.
  • Първото може да се нарече „макро“ а второто „микро“ диверсификация.
  • Диверсификацията на микро ниво цели да ограничи индивидуалния риск на конкретните активи.
  • Диверсификацията на макро ниво цели да ограничи системния риск (бета) на класовете активи.
  • Интелигентният инвеститор винаги оптимизира и двете!

II. УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ЧРЕЗ ДИВЕРСИФИКАЦИЯ

Корелацията като индикатор

  • Диверсификацията започва с намирането на нивото на корелация между активите.
  • В статистиката корелация е нивото на съответствие в движението между 2 променливи. Ако А и Б в 100% от времето се движат в една посока, те имат 100% корелация.
  • Нивото на корелация между две променливи се измерва чрез коефициент на корелация (R). Той може да варира между следните нива: Пълна корелация R=1, Пълна обратна корелация R=-1 и Никаква корелация R=0
  • Данни за корелацията между основните типове активи можете да намерите на този линк. Данните показват, че краткосрочните ДЦК имат най-силна обратна корелация с акциите.
  • Фондът инвестиращ в 1-3 годишни ДЦК има -0.40 до -0.29 коефициент на корелация с фондове, които инвестират в акции.
  • Корелацията между класове активи е от особена важност по отношение на системния риск (бета). В идеалния случай търсим активи, които имат нулева или отрицателна корелация.
  • Отрицателната корелация е рядкост сред основните видове активи.

Различните нива на волатилност

  • Балансирането на активи с различни нива на волатилност няма праволинеен ефект.
  • Активи с по-висока волатилност допринасят повече към доходността на целия портфейл.
  • По-голям мащаб на печалба/загуба, се отразява до по- голяма степен в цялостния резултат.
  • Прост пример: портфейл от 2 актива 50/50. Актив А има 10% доходност за годината и Актив Б има 2% доходност за годината. Кой има по-голям ефект върху цялостната възвръщаемост на портфейла? Изчисляваме като умножим доходността на актива по теглото (%) му в портфейла.

Валутна диверсификация

  • Всички финансови активи са деноминирани в определена валута.
  • Валутата и самият актив е възможно да се движат в различни посоки.
  • Поради валутни флуктуации инвестиционната ни печалба може да пострада
  • Левът е фиксиран към еврото, затова валутният риск при европейски активи е минимален.
  • Но това не важи за други пазари – при тях валутният риск винаги трябва да се отчита.
  • Валутният риск се диверсифицира най-лесно като инвестираме глобално.

Пределът на диверсификацията

  • Диверсификацията минимизира риска, но струва пари.
  • Колкото повече диверсифицираме, толкова повече плащаме в такси и комисионни.
  • Същевременно, приноса на всяко допълнително ниво на диверсификация спада.
  • Когато диверсифицираме от 1 инструмент в 2 различни, сме 100% по-диверсифицирани. Когато диверсифицираме от 10 инструмента в 11, сме 10% по-диверсифицирани. Цената на диверсификацията обаче е една и съща и в двата случая.
  • Когато диверсифицираме от 1 инструмент в 2 различни, сме 100% по-диверсифицирани. Когато диверсифицираме от 10 инструмента в 11, сме 10% по-диверсифицирани. Цената на диверсификацията обаче е една и съща и в двата случая.

III. ОБЛИГАЦИИТЕ КАТО ИНВЕСТИЦИОНЕН АКТИВ

Видове облигации

  • По емитент: Частни, Държавни и Общински
  • По матуритет: краткосрочни (<1 г.), средносрочни (1-7 г.) и дългосрочни (10+ г.)
  • По кредитен рейтинг: Сигурни (ААА до ВВВ) и Рискови (под ВВВ, С)

Видовете облигационен риск

  • Кредитният риск би трябвало да се улавя от кредитния рейтинг.
  • При еднакъв кредитен рейтинг, държавните облигации са по- сигурни от фирмените.
  • Лихвеният риск е функция на матуритета – по-дълъг матуритет води до по-голям риск. Купуваме облигация с лихва 5% и матуритет 10 години. След 5 години пазарната лихва обаче вече се е качила на
  • 10%. Цената на нашата облигация пада, защото никой не иска да купи облигация с лихва под пазарната.
  • Поради кредитния риск, облигации с нисък рейтинг предлагат по-висока лихва. Поради лихвения риск, облигации с дълъг матуритет предлагат по-висока лихва. Облигациите с по-нисък рейтинг и/или по-дълъг матуритет имат и по-висока волатилност.

Мястото на облигациите в портфейла

  • Възвръщаемостта на облигациите идва основно по линия на гарантиран фиксиран лихвен доход.
  • Възвръщаемостта на всички други активи е основно по линия на ръст в цената им.
  • Следователно, облигациите са по-стабилни инвестиции от всеки друг инвестиционен актив.
  • Държавните облигации (ДЦК) имат най-висока отрицателна корелация спрямо акциите (-0.3/0.4). Това ги прави най-добрият балансьор спрямо акциите в един инвестиционен портфейл. Първата функция на ДЦК е да се минимизират загубите за инвеститора в периоди, в които акциите губят.
  • Частните облигации имат лека положителна корелация с акциите (0.3/0.4). Понеже е ниска, тези облигации си остават добър диверсификатор, но не колкото държавните. Поради това, при изграждане на портфейл, първо се фокусираме върху ДЦК.
  • През последните 10 години доходността по ДЦК се срина. Много ДЦК вече предлагат отрицателна лихва.
  • Поради изключително ниските лихви, ДЦК с кратък матуритет не са много добра инвестиция. От друга страна, облигациите с 20-30 години матуритет носят твърде много лихвен риск. Златната среда е в ДЦК с 5-10 години матуритет като балансьор спрямо акциите.

Слабост на облигациите

  • Инфлацията е най-големият убиец на доходност на облигациите.
  • Понеже са с фиксирани лихвени плащания, ръст в инфлацията автоматично намалява реалната лихвена доходност на облигациите. X% лихва – Y% инфлация = реална лихва

IV. ДИВЕРСИФИЦИРАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В АКЦИИ

Видовете Акции

  • По размер – Голяма капитализация ($10 млрд. и нагоре), Средна капитализация ($2 млрд. до $10 млрд.), Малка капитализация ($300 млн. до $2 млрд.) и Микро капитализация – $50 млн. до $300 млн.
  • По пазар – американски и международни или от развити и развиващи се пазари.
  • По стил акциите се делят на: Растеж или Стойност

Акциите с малка капитализация

  • Стандартно, дялът на акциите в един портфейл се съставя от акции с голяма капитализация.
  • Акциите с малка капитализация са най-честия диверсификатор спрямо големите акции.
  • Исторически малките акции имат леко по-голяма волатилност и доходност.

Международни акции

  • Под „международни“ се има предвид акциите на компании извън САЩ. Данните показват, че при тях закономерностите по стил и капитализация са същите.
  • Международните акции се делят на 2 вида: Акции от развити пазари и Акции от развиващи се пазари
  • Международните акции могат да предоставят: Валутна диверсификация и Диверсификация по макроикономическа ситуация
  • Акциите от развити пазари обикновено се движат в синхрон – диверсификацията е основно валутна.
  • Акциите от развиващи се пазари по-често се движат в различна посока.

Aкции по стил

  • „Стойност“ – акции, чиято цена изглежда ниска спрямо финансовите им фундаменти: Съотношение цена печалба (P/E) под средното; Съотношение цена/баланс (P/B) под средното; Дивидентна доходност над средното. Понякога – цена/продажби и цена/кешфлоу. Този тип акции се считат за по-малко волатилни, по-сигурни инвестиции.
  • „Растеж“ – акции с висок растеж на цената, поради голям потенциал/очаквания на пазара. Продажбите растат по-бързо от средното. Балансът (book value) расте над средното. Очакванията за бъдещето са над средните. Съотношенията им обикновено са над средните. Това са по-волатилни акции, често такива компании са на счетоводна загуба.

Изследването на Фама и Френч

  • През 1992 Eugene Fama и Kenneth French изследват доходността на видовете акции в САЩ.
  • Те установяват, че акции с малка капитализация се представят по-добре от пазара като цяло.
  • И че акции от типа „стойност“ имат по-добра risk-adjusted доходност (доходност след отчитане на нивото на волатилност).

V. МЯСТОТО НА АКЦИИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПОРТФЕЙЛ

Препоръки за разпределение на акции

1. Стил – препоръчително е да се фокусираме върху акции от типа „стойност“ в дългосрочен план. Между 1979 и 2009 тези акции се представят с около 1.7% по- добре от акции тип „растеж“. Същевременно стандартното им отклонение е било 0.5-0.7% по- ниска.

2. Размер – препоръчително е да се държат както акции с голяма, така и с малка капитализация. По-волатилните малки акции могат да са по-малка част от
портфейла. Исторически данни сочат, че съотношение 70/30 (големи към малки) е сравнително оптимално.

3. Пазар – фокус върху развити пазари с известна диверсификация в развиващи се пазари. Освен по валутни причини, диверсификацията между развити пазари не е приоритетна.Където е възможно, купуваме акции от стил „стойност“ от развиващите се пазари. Разпределение 70/30 работи и тук.

Дивидентни акции?

  • Т.нар. “dividend stocks” са много популярна инвестиционна категория, особено за непрофесионални инвеститори.
  • Стратегията на инвестиране в този тип акции се базира на извличането на големи печалби от дивиденти.
  • Търсят се акции с високи дивиденти, които носят пасивен доход, който може да се реинвестира за още по-големи печалби.
  • Акциите с големи дивиденти обикновено много са по-малко волатилни в сравнение с други видове акции. Първо, защото големи дивиденти се изплащат от големи компании, стабилно установени в пазарния си сегмент. Второ, защото колкото по-големи дивиденти изплаща една акция, толкова по-близо е до облигация на практика.
  • Този тип акции са на практика подвид на value stocks, в много случаи дори по-консервативен подвид. Особено в периоди на криза и мечи пазар, дивидентните акции обикновено се представят по-добре от другите. Този тип акции съответно са особено подходяща инвестиция за по-консервативни инвестиции (и по време на криза

VI. ОСНОВНИ АЛТЕРНАТИВНИ ИНВЕСТИЦИИ

Недвижимо имущество

  • Недвижимите имоти са най-разпространената „алтернативна“ инвестиция.
  • Особената специфика на имотите е, че са особено неликвидни при директно инвестиране.
  • В един портфейл експозиция към имоти най-често се добавя по линия на АДСИЦ.
  • АДСИЦ са фондови дружества, които могат да предоставят експозиция към: Специфичен сектор имоти (жилищни, офисни); Цял пазар имоти (всякакви имоти в САЩ); Експозиция към имоти може да се постигне и чрез ETF, който инвестира в различни АДСИЦ.

Мястото на имотите в портфейла

  • Недостатък на имотите е, че не предоставят защита срещу специфични икономически ситуации.
  • Обикновено когато имотите се представят добре, икономиката расте.
  • Обикновено когато се представят зле, това е защото и икономиката е зле.
  • Имотите са по-волатилни както от облигациите, така и от акциите. Корелацията им с акции е средна, около 0.6-0.7 Корелациите им с облигации е почти нулева. Това ги прави средно добра 3-та опция за инвестиционен актив в портфейла.
  • Имотите са като по-волатилни акции, чиито пазар има леко по- различен жизнен цикъл, но все пак сходен.
  • Поради всичко това, ролята им в портфейла е препоръчително да е сравнително малка. Поради по-високата волатилност, 5-10% в имоти е подходящо разпределение.

Скъпоценни метали

Скъпоценните метали са друга добра алтернативна инвестиция. Инвестиционната им стойност до голяма степен се дължи на функцията им като валутен резерв. Исторически тези метали са били паричен стандарт на целия свят.

Злато

  • Златото има практически нулева корелация с акциите. Има слаба корелация (0.25-0.4) с различните видове облигации. Това го прави малко по-добър диверсификатор спрямо тези активи от имотите.
  • Златото също е по-волатилно както от облигациите, така и от акциите. Дългосрочната му доходност е по-ниска от тази на акциите, по-висока от тази на облигациите. Специфичното му предимство е, че се представя добре в периоди на висока инфлация.
  • Добри периоди за златото може да са: Когато има висока инфлация, Когато акциите не се представят добре. Най-вече периоди когато реалните лихви са отрицателни и вървят надолу са най-добри за златото. Кризите невинаги са добри за златото – напр. дефлационна криза.

Сребро

  • Среброто е по-волатилният брат на златото. Среброто, за разлика от златото, има по-широко приложение в индустрията. Поради това пазарната му стойност се влияе до по-голяма степен от секторни развития. Освен това не е валутен резерв.
  • Обикновено когато цената на златото расте, среброто следва известно време по-късно. Спрямо златото среброто няма кой знае какви предимства като диверсификатор. Но поради по-високата доходност, може да има малка, ограничена роля в портфейла (5%).

Съотношението между злато и сребро

  • Съотношението на цените между двата метала е ценен индикатор. През по-голямата част от човешката история то е било 15/1 (злато към сребро). В наши дни съотношението е много по-високо и по- волатилно.
  • Съотношението може да ни даде знак кога единия метал е надценен или подценен спрямо другия.
  • През последните 30 години съотношението се е движело между 80 и 60 в повечето време.
  • Преди това е било по-ниско (50 и надолу), но това е рядкост след 1987.

Мястото на скъпоценните метали

  • Скъпоценните метали са ключов диверсификатор в портфейла спрямо акциите и облигациите.
  • Всеки портфейл трябва да съдържа акции, облигации и поне 10% злато като защита срещу финансови катаклизми.
  • Такива катаклизми са периоди на висока инфлация и дори колапс на финансовата система.
  • Препоръчително е златото да е физическо, за максимална сигурност, особено ако е дългосрочна инвестиция.
  • Алтернатива са exchange-traded funds (ETFs), които държат само физическо злато.
  • Най-добрите периоди за скъпоценните метали са когато реалните лихви са отрицателни и падат.

Криптовалути

  • Криптовалутите за опционална инвестиция, която може да е твърде волатилна.
  • Потенциалът за растеж обаче остава огромен и криптовалутите ще стават все по-използвани от финансовата система.
  • Най-малкото поради потенциала за огромен растеж трябва да се обмислят като инвестиция.
  • Към инвестирането в криптовалути трябва да се подходи изключително внимателно.
  • Този тип активи все още не е сериозно регулиран и често има крашове и дори откровени измами.
  • Разумният инвеститор следва да се фокусира върху най- разпознаваемите, големи и обещаващи криптовалути.
  • В контекста на крипто пазара биткойн е консервативна и много сигурна инвестиция.
  • Препоръчително е всеки инвеститор с умерен до висок толеранс към риск да държи биткойн.
  • Поради все още високата волатилност, експозицията не трябва да е много голяма – 10% е достатъчно.
  • Ключовата характеристика на биткойн е фиксираният брой койни, които могат да се добият. Това в дългосрочен план прави биткойн изключително потентна инвестиция – възползва се от дългосрочното обезценяване на фиат валутите.
  • Друг голям плюс на биткойн – огромната и децентрализирана общност; липсата на един водещ разработчик, който има голяма власт върху актива.
  • Етериум е втората най-голяма и вероятно най-сигурна криптовалута. Етериум обаче няма фиксирано количество и търси по- широко приложение като технологична платформа. Това контрастира с биткойн, който има по-тесен стриктно финансов фокус като алтернативна форма на пари.
  • Развитието на Етериум зависи до много по-голяма степен от един човек – Виталик Бутерин. На криптовалути като Етериум следва да гледаме по-скоро като на високотехнологични компании.
  • Да купиш етер значи да се довериш на визията на Виталик Бутерин, както да купиш Тесла значи да се довериш на визията на Илън Мъск.
  • Но криптовалути като Етериум са много по-слабо регулирани от акциите на високотехнологични компании.
  • Следователно рискът е доста по-голям, затова не трябва да заемат голям дял от портфейла.
  • До 5% от стойността на целия портфейл инвестиция в подобни „altcoins”, особено ако са по-млади и по-нови от Етериум е приемливо разумно разпределение.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК.

Call Now Button