I. КЛАСИЧЕСКИ ИНВЕСТИЦИОНЕН ПОРТФЕЙЛ
- Вероятно най-често срещаната инвестиционна конструкция е балансът 60% акции и 40% облигации (американски). Този портфейл е изключително популярен в САЩ през 80-те и 90-те години на миналия век. Големият му плюс е, че е изключително прост и лесен за прилагане.
- Идеята на този портфейл е да постигне сравнително висока доходност чрез 60% разпределение в акции. Докато същевременно ограничава волатилността чрез 40% разпределение в облигации. Историческите данни показват, че за последните 35 години този портфейл е постигнал 9 % средногодишна доходност.
- Този портфейл е добра отправна точка за всеки начинаещ инвеститор. Ключовият му недостатък е, че акции и облигации само не са достатъчна диверсификация за всеки икономически контекст. Има много периоди, в които тези два активи са се движели в синхрон. Друг недостатък е, че е фокусиран изцяло в американския пазар, което може да е проблем особено за дела на акциите. Липсата на диверсификация в други пазари означава, че изцяло се понасят рисковете свързани с икономиката на САЩ.
II. ПОРТФЕЙЛ ТРИ ФОНДА
- Портфейлите тип „3 фонда“ са от групата на т.нар. „мързеливи“ портфейли.
- При този тип портфейли инвестираме в 3 фонда – договорни или борсово-търгувани (ETF), които следват определени индекси. Има различни вариации – някои съдържат инвестиции само в акции и облигации, други и в алтернативни инвестиции. Оригиналният портфейл „3 фонда“ е 50% американски акции, 30% международни акции и 20% американски облигации. Този портфейл е малко по-агресивна и развита версия на „класическия“ портфейл 60:40. При този освен американски акции има диверсификация към международни капиталови пазари.
- Плюс на този вариант е, че дава валутна диверсификация и малко диверсификация по икономическа ситуация. Друг плюс (в зависимост от ситуация) е по-голямото разпределение към акции, подходящо за по-млади хора особено.
- Минус е фактът, че все още целият портфейл е само в акции и облигации – няма никакви алтернативни инвестиции.
- Алтернативно разпределение може да се постигне чрез диверсификация в скъпоценни метали/имоти. В този случай се инвестира 60% в акции, 20% в облигации и 20% в злато/имоти. За да се запази нивото на диверсификация в акции се купува фонд, който следва глобален индекс за акции.
- Алтернативно разпределение може да се постигне чрез диверсификация в скъпоценни метали/имоти. В този случай се инвестира 60% в акции, 20% в облигации и 20% в злато/имоти.
- За да се запази нивото на диверсификация на ниво акции може да се купи фонд, който следва глобален индекс на акции, например FTSE Global All Cap Index. Тук вече диверсификацията е по-съществена, присъства алтернативна инвестиция с ниска корелация с акции и облигации
III. „ПЕРМАНЕНТНИЯ ПОРТФЕЙЛ“ НА ХАРИ БРАУН
- Това е портфейл представен от американския инвеститор Хари Браун в книгата му “Fail-Safe Investing”. Портфейлът е 25% в акции, 25% в злато, 25% в дългосрочни ДЦК и 25% в краткосрочни ДЦК (cash). Това е изключително консервативен портфейл, който цели да ограничи максимално загубите във всеки един икономически контекст.
- За периода от 1978 г. до днес портфейлът постига 8.1% средногодишна доходност със 7.17% стандартно отклонение. Има Sharpe ratio 0.53, Sortino ratio 0.84 и Treynor ratio 14. За сравнение, в същия период Vanguard 500 Index Investor има Sharpe – 0.53, Sortino – 0.77 и Traynor – 7.96. Портфейлът е много добър в ограничаване на downside volatility.
- Основният проблем на този портфейл е ниската доходност – ограничаването на downside volatility носи голяма цена. Портфейлът е добър в съхранението на стойност и гарантира, че инвеститорът няма да има години на големи загуби. Този портфейл е най-подходящ за много консервативни инвеститори.
IV. „ПОРТФЕЙЛА ЗА ВСЕКИ СЕЗОН“ НА РЕЙ ДАЛИО
- Подобен, но още по-консервативен подход има един от най- известните портфейли на Рей Далио. All-Season portfolio разпределя 30% в американски акции, 7.5% в злато, 40% в дългосрочни ДЦК, 15% в средносрочни ДЦК и 7.5% в суровини.
- Портфейлът има много добри показатели за риск, но доходността му е ниска – 6.5% средногодишно от 2007 насам.
- Отново, ниската доходност е основен минус на този портфейл.
- Основен плюс е изключително ниската волатилност.
- Това прави портфейлът особено подходящ ако първи приоритет е съхраняването на стойност. В този смисъл портфейлът е особено подходящ за хора в пенсионна възраст.
V. „YALE ENDOWMENT“ НА ДЕЙВИД СВЕНСЕН
- David Swensen е един от най-известните инвестиционни мениджъри управлявал фонда за дарения на университета Йейл в САЩ.
- В неговата книга “Pioneering Portfolio Management” представя своята инвестиционна стратегия: 30% US stocks, 20% REIT, 15% International developed non-US stocks, 5% Emerging market stocks, 15% Long-term treasuries, 15% TIPS
- Както виждаме, това е доста по-сложен и диверсифициран портфейл от разгледаните дотук.
- Със 70% общо разпределение в акции и недвижими имоти, този портфейл е по-агресивен.
- Фокусиран е върху доходност до по-голяма степен отколкото върху минимизирането на волатилността.
- Портфейлът постигна сходна доходност с тази на индекса S&P500 ОТ 2001 г. насам при осезаемо по-ниска волатилност. Постига 7.7% средногодишна доходност при 10.99% стандартно отклонение в сравнение с 7.43% доходност и 15.05% stdev за S&P500.
- Освен това постига и съществено по-високи съотношения на Sharpe, Sortino и Traynor.
- Като единствен недостатък може да се отбележи нивото на инвестиция в държавни облигации. Особено по-млади инвеститори в повечето случаи могат да си позволят да са по-агресивни в своя подход. Други инвеститори могат да предпочетат да сменят REIT със злато – за по-ниска волатилност, но и по-ниска доходност.
VI. АГРЕСИВНИЯТ ПОРТФЕЙЛ НА УОРЪН БЪФЕТ
- В писмо към акционерите на Berkshire Hathaway през 2013, Бъфет излага своята препоръка за дългосрочен инвестиционен портфейл. Той препоръчва съотношение 90% акции и 10% краткосрочни държавни ценни книжа. Инвестицията в акции е в индексни фондове и може да е в няколко различни фонда, а не само един тип акции.
- Най-лесният начин за имплементация на този портфейл е 90% в S&P500 индексен фонд и 10% във фонд за краткосрочни ДЦК.
- Друг вариант е 90% в акции да се разпределят 60% в американски и 30% в международни (развиващи се пазари, например).
- Може делът на акциите да се разпредели и 2:1 в акции с голяма капитализация и акции с малка капитализация или такива тип стойност и такива тип растеж.
- Разпределението на Бъфет е много гъвкаво и подходящо за по-млади инвеститори, които могат да понесат по-висока волатилност.
- Инвеститор по-близо до пенсиониране или вече в пенсионна възраст трудно ще понесе волатилността на този портфейл.
- Исторически такъв тип портфейл няма особено по-добри индикатори за риск от самия индекс S&P500.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК.
