ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ

инвестиционни фондове

I. ВИДОВЕ ФОНДОВИ ТАКСИ

Значение на таксите

  • Таксите са същевременно най-съществения и най- подценявания убиец на доходност.
  • Таксите, които плащаме представляват директна загуба на доходност.
  • Всяка година, в която плащаме 1% такса тази загуба се натрупва.
  • Таксите на инвестиционните фондове могат да се разглеждат като инвестиционен индикатор. Те са един от най-сигурните индикатори за прогнозиране на доходността на даден фонд. Колкото по-ниски са таксите – толкова по-висока е бъдещата доходност.

Видовете такси

  • И договорните, и борсово-търгуваните фондове споделят сходни видове такси.
  • Цялостното ниво на таксите в един фонд се нарича expense ratio.
  • Всеки фонд има проспект – документ, в който поне нивото на expense ratio е описано.

Такси в проспекта

  • Всеки договорен фонд има цялостно expense ratio – първо насочваме внимание към него.
  • На второ място ни интересува дали фондът има такса при закупуване, т.е. дали е „load” fund.
  • Препоръчително е да избягваме такива фондове, освен ако ще инвестираме САМО една много крупна сума наведнъж.
  • Deferred sales charge/back-end load (обратно изкупуване) – такса върху продажба на акции.
  • При много фондове тази такса намалява и дори изчезва, колкото по-дълго държим дяловете.
  • Начислява се върху цената при закупуване или при продажба – зависи коя е по-ниска.
  • Това, че един фонд се класифицира като „no-load” НЕ значи, че няма такси при закупуване! Ако тази такса е под 0.25%, фондът е „no-load“ по регулаторните стандарти в САЩ.
  • Такси за прехвърляне – при прехвърляне на пари от един фонд към друг (в една и съща група).
  • Такса обратно изкупуване – когато дяловете се продават обратно на фонда бързо след покупка.
  • Такса управление – таксата за управлението на портфейла, често е най-същественият компонент.

Скрити разходи на фондовете

  • Проспектите не описват всички разходи, които могат да влошат доходността за инвеститора.
  • Освен официалните такси, ВСЕКИ фонд трупа и скрити разходи свързани с оперативната дейност.
  • По принцип, колкото по-активно е управлението на фонда, толкова по-високи са тези разходи.
  • Комисионни за брокери – средно 0.38% от активите на фонда, според изследване в САЩ.
  • Разходи за спредове – разликата между цена „купува“ и цена „продава“, която се взима от маркет мейкъри.
  • Данъци – колкото повече се купува и продава, толкова повече данъци се плащат.

Turnover rate – важен индикатор

  • Turnover rate показва колко често активите, които фонда държи се търгуват през годината.
  • Ако фонд има 100% turnover rate това означава, че 100% от портфейла се е променил през годината.
  • С други думи, 100% от портфейла е бил търгуван през годината.
  • Взимат се покупките или продажбите на фонда (по-голямото число).
  • Тази стойност се разделя по средната месечна стойност на активите за дадената година.
  • Това ни показва средно колко време фондът държи финансовите инструменти, които придобива.
  • Например, ако един фонд има 25% turnover rate, той средно държи акции/облигации 4 години.
  • Turnover rate може да се използва за индикатор колко транзакционни разходи трупа даден фонд. Колкото по-високо е това ниво, толкова по-високи са транзакционните разходи. От гледна точка на клиента тези разходи трябва да бъдат компенсирани с по-висока доходност.

II. ДОГОВОРНИ ФОНДОВЕ И ETFs

ETFs срещу договорни фондове

  • ETFs са инвестиционни фондове, чиито акции се търгуват напълно свободно на борсата.
  • Първата голяма разлика с договорните фондове е, че ETFs винаги са no-load funds. Поради това в общия случай един ETF има по-ниски такси от един договорен фонд.
  • Договорните фондове, често изискват голяма първоначална инвестиция – 10 000 лв. примерно. При ETFs можете просто да купите една акция за стотици или дори десетки левове.
  • Много често ETFs са пасивни фондове, но някои са и активни.
  • Голямо предимство на ETFs е и гъвкавостта при изграждането и управлението на портфейл. Има повече избор на различни фондове фокусирани върху различни активи/сектори. Търгуват се свободно винаги когато борсите работят – акциите на договорните фондове не се.

ETFs: Accumulating vs. Distributing

  • Според това какво правят с дивидентите от акции които държат, ETFs се делят на два вида.
  • Distributing – дивидентите се разпределят пропорционално към акционерите на фонда.
  • Accumulating – дивидентите се реинвестират без да се разпределят.
  • От гледна точка на данъци между accumulating и distributing ETFs няма разлика.
  • Accumulating обаче са по-удобни, ако искате да реинвестирате дивидентите.
  • Автоматично реинвестиране може да спести време и комисионни за посредници.

III. АКТИВНИ И ПАСИВНО УПРАВЛЯВАНИ ФОНДОВЕ

Стратегиите на инвестиционните фондове се описват като „пасивни“ или „активни“. „Пасивните“ фондове само се опитват да репликират движенията на даден пазарен индекс. „Активните“ фондове не репликират индекси, обикновено се опитват да ги „бият“.

Активно управлявани фондове

  • Активните фондове обикновено са договорни, но има и ETFs, които са от сходен тип.
  • За разлика от пасивните фондове, активните „подбират“ инвестициите си.
  • Инвестициите се подбират по преценка на мениджърите, така че да максимизират доходността и минимизират риска.
  • Всеки активен фонд използва даден борсов индекс за “benchmark” спрямо който се сравнява.
  • Мениджърите могат да сгрешат и доходността на фонда да е по-ниска от ръста на съответния benchmark. Данните показват, че в повечето случаи се случва точно това.
  • Активните фондове се представят особено зле в дългосрочен план. Според изследване от 1993, колкото по-дългосрочен е инвестиционния хоризонт, толкова по-малка е вероятността активно управляван фонд да бие пазарния индекс.
  • Изследване от 2019 показва, че след отчитане на нивото на риск, през последните 15 години: 92% от активните фондове инвестиращи в large-cap акции се представят по-зле от пазара! За фондове инвестиращи в small-cap акции нивото е 87%!
  • Това значи, че подбирането на активно управлявани фондове е МНОГО трудна задача. Данните сочат, че е по-вероятно да попаднем на фонд, който се представя по-зле от пазара. Ако пък сме толкова добри в подбирането на фондове – защо не си направим собствен портфейл?

Предимството на пасивните фондове

  • МНОГО ПО-НИСКИ ТАКСИ! Средно expense ratio през 2018 (източник): За пасивни фондове – 0.08%. За активни фондове – 0.76%
  • John Bogle изследва общата тежест на ВСИЧКИ инвестиционни разходи (такси + транзакционни): За пасивни фондове е 0.36%. За активни фондове е 2.52%.

IV. ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ

Роля и функции

  • По КФН: инвестиционен посредник е дружество с основен предмет на дейност покупка и продажба на ценни книжа.
  • Лицата, които извършват конкретните сделки на борсата за сметка на посредника са брокери.
  • Всеки инвестиционен посредник (от България) трябва да е лицензиран от КФН.
  • Акции могат да се търгуват директно през електронните платформи за търговия. Облигации не се търгуват през тези платформи. В повечето случаи можем да купим само български държавни облигации. За облигации – звъним на брокер.

Такси и комисионни

  • Комисионните при посредниците имат фиксиран и плаващ (пропорционален) елемент.
  • Плаващата такса плащаме при крупни сделки над определена минимална стойност.
  • За сделки с малки суми – гледаме първото. За сделки с големи суми – гледаме второто.
  • Посредник А: 10 лв. минимална (фиксирана) такса, 0.3% пропорционална. Посредник Б: 5 лв. минимална (фиксирана) такса, 0.5% пропорционална. За сделка с 500 лв. – Б е по-добър избор. За сделка с 5000 лв. – А е по-добър избор.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК.

Call Now Button