ИНВЕСТИРАНЕ В РАСТЕЖ

инвестиране в растеж

I. КАКВО Е ИНВЕСТИРАНЕТО В РАСТЕЖ

Основни характеристики

  • Този стил се фокусира върху компании, които се очаква да растат много бързо в близко бъдеще. Това обикновено са по-млади компании, които все още не са се доказали на практика. Този подход е по-агресивен от инвестирането в стойност.
  • Инвеститорът в растеж не търси задължително „евтини“ компании. Под „евтини“ се има предвид такива с ниски съотношения на цена/печалба (P/E). Тези съотношения се базират на исторически данни, а при този инвестиционен подход се гледа напред.
  • Това, че една фирма е „надценена“ на база настоящи данни е ирелевантно за този стил. Въпросът е дали е „подценена“ спрямо бъдещия ѝ потенциал за растеж. Ако е, то тогава е добра инвестиция, и нивото на P/E съотношението е без значение.
  • Още повече, че млади, растящи компании рядко имат добри нива на нетна печалба. Други съотношения като price-to-sales (P/S) са много по-добри индикатори при инвестиране в растеж. Но дори и това съотношение да е високо, фирмата пак може да е добра инвестиция.
  • Може би най-ключовата разлика между growth и value инвестирането е в посоката на анализа. При оценката на компании, value инвеститорът се фокусира върху минали и настоящи данни. От друга страна, инвеститорът в растеж се фокусира много повече върху бъдещ потенциал.
  • Инвеститорът в стойност гледа към миналото, за да предвиди бъдещето. Но инвеститорът в растеж по дефиниция не може да си позволи това. Компаниите от типа „растеж“ обикновено са много млади, с много по-малко история.

Основни книги на концепцията за growth investing

  • “Picking Growth Stocks”; T. Rowe Price Jr. – издадена през 1939 г. Една от най-старите книги за инвестиране. Тогава все още няма ясно разграничение между стиловете в инвестирането.
  • “Common Stocks and Uncommon Profits”; Philip Fisher – публикувана през 1957 и се смята се за „основополагаща“ книга за стила на инвестиране в растеж. Уорън Бъфет е повлиян от тази книга, казва
    че стилът му е 85% Греъм и 15% Фишър.
  • “100 Baggers: Stocks That Return 100-to-1 and How to Find Them – публикувана през 2015 и се концентрира върху рекордно успешните компании през последните 50 години. Книгата се стреми да идентифицира какви са характеристиките на най-бързо растящите акции.

II. ТЕОРИИ ЗА ИНВЕСТИЦИИТЕ НА РАСТЕЖА

Теория на Т. Роу Прайс

Концепция за жизненият цикъл на фирмата

  • Т. Роу разчертава „жизнен цикъл“ за всяка компания, който се дели на 2 периода. Първият е период на растеж, в който компанията е млада, в етап на разширяване на пазарен дял. Това е период, в който приходите растат с високи темпове, печалбите растат към края му.
  • След периода на растеж идва периода на консолидиране на пазарен дял и печалби. Това обикновено е периода, в който продажбите са стабилни, компанията отпуска дивиденти. С времето този период на стагнация преминава в период на изоставане спрямо конкуренцията.
  • Според Роу, трябва да се инвестира само в 1-вия етап от жизнения цикъл на една компания. Инвестирането когато фирмата е стигнала зрялост носи по-малко печалби или направо загуби. Инвестирането в етапа на растеж носи риск, разбира се, ако „заложим на слаб кон“.

Различните типове акции на „растеж“

  • Роу разделя акциите тип „растеж“ на 2 основни типа – „стабилни“ и „циклични“.
  • Стабилни са тези, които при които флуктуациите в печалбите по време на криза не са големи.
  • Циклични са тези, чиито печалби до голяма степен се влияят от икономическия цикъл.

Факторите, които водят до растеж

  • Първият ключов фактор, който води до растеж е ако фирмата е лидер/пионер в сектора си.
  • Втори ключов фактор е наличието на ценни патенти.
  • Трети ключов фактор е опита и експертизата на работниците и управлението на фирмата.
  • Четвърти фактор е наличието на потенциал за достигане на световен пазар.
  • Пети фактор е поддържането на печалбите при увеличаване на продажбите.
  • Повечето от критериите на Роу не противоречат на принципите на инвестирането в „стойност“.

Факторите, които приключват растежа

  • Първи фактор, който може да сложи край на растежа е влошаване на качеството на мениджмънта.
  • Втори фактор е достигането на засищане на пазара – естествен лимит в ръста на печалбите.
  • Трети фактор е иновации, които правят продукта на фирмата по- малко търсен или дори напълно ненужен.
  • Четвърти фактор е влошаване на правната рамка – регулации, по-тежки данъци и подобни.
  • Пети фактор е увеличение в разходите поради макроикономически фактори.
  • Шести фактор е по-сериозна конкуренция, която изяжда пазарен дял.
Thomas Rowe Price

Подходът на Филип Фишър

  • В своята книга Филип Фишър разчертава 15 основни критерия, по които подбира акции. Неговият подход към намиране на инвестиции се фокусира върху много на контакти и интервюта. Това не е приложимо за обикновения инвеститор, но много от критериите му остават валидни.
  • Пазарът, в който оперира фирмата трябва да има голям потенциал за растеж на продажбите.
  • Фирмата разработва нови продукти, които допълнително засилват потенциалните продажби.
  • Фирмата трябва да инвестира ефективно в research and development.
  • Делим разходите за R&D на продажбите – какво е нивото в сравнение с други фирми в сектора?
  • Организацията на продажбите (и маркетинга) се откроява спрямо конкуренцията.
  • Фирмата трябва да има добра оперативна печалба (марж от над 15% е добре).
  • Фирмата трябва да полага усилия към поддръжка и разширяване на маржа на печалба.
  • Фирмата трябва да има добри отношения с работниците – те трябва да са щастливи.
  • Отношенията на ниво мениджмънт също са добри – чести смени на управлението са тревожни.
  • Мениджмънта има дълбочина – освен СЕО-то, другите мениджъри също трябва да са на ниво.
  • Фирмата е добра в анализирането и оптимизирането на разходите си.
  • Фирмата е една глава пред конкуренцията в спецификите на сектора.
  • Фирмата трябва да има дългосрочна визия за увеличаване на печалбата.
  • Няма голяма вероятност за мащабно емитиране на акции в близко бъдеще.
  • Фирмата е прозрачна в комуникацията си, както в добри, така и в лоши периоди.
  • Фирмата има мениджмънт с прекрасен интегритет и без съмнително минало.

Много от критериите на Фишър не са количествени, което може да е затруднение. Подходът на Фишър изисква не само финансов анализ, но и много внимателно следене на новини и интервюта.

Филип Фишър срещу дивидентите

  • Според Фишър дивидентите са най-надценения индикатор в инвестирането. Единственият смисъл от тях е ако водят до увеличаване в стойността за инвеститора. Но това не винаги е така, понякога отпускането на дивиденти е прахосване на пари.
  • Тези дивиденти можеха да са инвестиции в R&D, маркетинг и т.н. Ами ако тези инвестиции можеха да увеличат печалбите и маржовете? В този случай е по-добре компанията да не отпуска дивиденти.
  • Фишър е до голяма степен прав – дивидентите не трябва да са самоцел. Дивиденти може да се изплащат, АКО компанията е достигнала зрялост и няма място за още растеж. В някои случаи изплащането на дивиденти може дори да е опит за прикритие на влошаване на състоянието на компанията.

Филип Фишър за диверсификацията

  • Фишър също така смята, че повечето инвеститори диверсифицират твърде много. В своите разсъждения по темата, той звучи доста като Уорън Бъфет. Най-голямата грешка на инвеститора е да сложи твърде много пари в акции, които не разбира.
  • Концентрацията е оправдана, ако инвеститорът е уверен в своите познания за фирмата. В крайна сметка, диверсификацията е защита срещу риск породен от грешки и незнание. Инвеститорите също така често не диверсифицират по правилния начин.
  • Инвестирането в 10 компании от един сектор не е смислена диверсификация, казва Фишър. Диверсификация е да инвестираш в най-добрите компании от 10 различни сектора. Броят на компаниите, които държиш не е това, което те диверсифицира.
Philip Fisher

Крис Мейър за 100-baggers

  • На първо място за една компания трябва да е чисто математически възможно да реализира 100х растеж. Това почти винаги означава, че компанията към този момент има сравнително малка капитализация. Големите компании (с капитализации колкото малки държави) чисто икономически нямат възможност за такъв растеж.
  • Най-вероятно е да намерим 100-baggers сред компании с „микро“ и „малка“ капитализация – между $50 млн. и $2 млрд. Мейър разглежда 365 100-baggers в своята книга, при които медианната стойност на продажбите е била $175 млн. По негова преценка, компании с капитализация под $1 млрд. имат най-голям шанс да станат 100-baggers.
  • Фокусът трябва да е върху компании, които могат да осъществят голям растеж и в продажбите си и в съотношенията си. Потенциал за ръст в продажбите е най-важният фактор, защото основно от това зависи потенциалът за печалби. Мейър казва, че не е проблем ако по-високите продажби не водят до по-високи нетни печалби.
  • Ако се реинвестират в R&D, който може да доведе до още по- голям растеж в продажбите – това е добре.
  • Освен висок ръст на продажбите е желателно фирмата да има и ниски съотношения за стойност – P/E, P/S и т.н. Представете си компания с P/E 10 и продажби $100 млн.
  • Ако продажбите се удвоят, при непроменени маржове на печалба и непроменени съотношения, цената на акция също се удвоява. Но ако паралелно с продажбите капитализацията също се удвои, то тогава цената се увеличава още повече! За да е възможно това обаче, е небходимо първоначално съотношенията за стойност да са по-ниски.
  • Това е „двойният двигател“ на рекордният растеж на този тип компании. Невинаги такива компании ще имат ниски съотношения, но високият ръст в продажбите е задължителен. Дори съотношенията да са сравнително високи, растежът на продажбите сам по себе си може да е достатъчен.
  • Качественото управление е третият най-важен фактор за реализирането на 100х растеж. Този тип компании се управляват от owner-operators – управителите им са едни от крупните собственици. Когато управителите са крупни акционери, те са мотивирани да взимат решения гарантиращи възможно най-голям растеж.
  • Четвъртият най-важен фактор за успешно в инвестиране в 100- baggers е дългосрочният инвестиционен хоризонт. Мейър открива, че средностатистически компаниите които растат 100х имат нужда от 25 години за да постигнат това. След като идентифицираме и купим акция, която смятаме, че може
  • да нарастне 100х – НЕ Я ПИПАМЕ!
Cris Mayer

III. ПРИНЦИПИ НА ИНВЕСТИРАНЕТО В РАСТЕЖ

  • Колкото по-рано в жизнения цикъл на една компания инвестираме, толкова по-добре.
  • Настоящите финансови данни и съотношения гледат повече към миналото, ние гледаме към бъдещето.
  • Всъщност е по-добре фирмата да реинвестира печалби, вместо да ги разпределя.
  • Ако една фирма задържа много кеш и не знае какво да го прави, това е лош знак.
  • Гледаме да инвестираме във фирми, които са пионери в сектора си.
  • Също фирми, които имат отличително конкурентно предимство (патент/иновация и подобни).
  • Мениджмънта на фирмата трябва да има безупречна репутация и дълбока експертиза.
  • Добър знак е когато управителите на фирмата са и съсобственици в нея.
  • Фирмата трябва да има потенциал да достигне световен пазар (от по-ограничен в момента).
  • Фирмата трябва да е по-напред от своите конкуренти в research & development.
  • Фирмата трябва да генерира добра оперативна (и брутна) печалба, дори да няма нетна.
  • Маржовете на брутна и оперативна печалба е желателно да растат през годините.
  • Продажбите трябва да са в силно възходящ тренд (двуцифрен растеж), който има потенциал да се задържи.
  • От гледна точка на съотношения – P/S е по-важно от P/E.
  • Добро ниво на P/S е под 2, отлично ниво е под 1.
  • Имиджът на фирмата, както вътрешен, така и външен трябва да е безупречен.
  • Фирмата трябва да има отлични отношения с работниците и мениджмънта си.
  • Фирмата трябва да е прозрачна в своята публична комуникация.

Call Now Button