МОДЕЛ НА ДИСКОНТИРАНИТЕ ДИВИДЕНТИ

метод на дисконтираните дивиденти

I. КОНЦЕПЦИЯТА ЗА НАСТОЯЩА СТОЙНОСТ

Какво е Настояща стойност (PV – Present Value)

  • Стойността на една акция е нетната настояща стойност на бъдещите ѝ парични потоци (дивиденти).
  • Тази стойност получаваме като дисконтираме очакваните парични потоци с определена ставка (процент), обикновено алтернативна доходност + рискова компонента.
  • Тази ставка се нарича дисконтова ставка и е ниво с което обезценяваме очакваната стойност на паричните потоци.
  • Формулата казва, че нетната настояща стойност се равнява на сумата (Σ) на бъдещите парични потоци, дисконтирани по съответната ставка:

PV – нетна настояща стойност (present value)
CF – парични потоци/cash flows – в случая това е дивидентния доход
r – дисконтова ставка/discount rate
t – време (период на инвестицията)

Защо „дисконтираме“?

  • Дисконтиране означава да „обезценим“ дадена стойност на база време.
  • Дисконтираме, защото времето само по себе си има икономическа стойност за нас.
  • Колкото по-далеч във времето е въпросната стойност, толкова повече я дисконтираме (осъвременяваме като я намалим с някакъв процент, минимум с очакваната инфлация).
  • 100 лева днес са за предпочитане пред 100 лева след 1 година.
  • Защо? Защото в рамките на тази 1 година можем да използваме тези 100 лева за нещо.
  • Тази концепция се базира най-вече несигурността на бъдещето и на ограничения ни живот.

Какво е Чиста настояща стойност (NPV – Net Present Value) – NPV = PV (Настоящата стойност) – I (Първоначалната инвестиция)

III. МОДЕЛ НА ДИСКОНТИРАНИТЕ ДИВИДЕНТИ

Постановка на модела

  • Този модел дефинира въпросните парични потоци като дивидентите, които се изплащат от фирмата.
  • В този смисъл е ограничен модел, който изисква наличието на дивиденти.
  • Ако фирмата не изплаща дивиденти, алтернативни модели са по-подходящи.
  • Има и реинвестираната печалба, тоест не цялата печалба се разпределя като дивиденти.
  • Моделът допуска, че реинвестираната печалба има за цел да генерира увеличение в дивидентите.
  • Моделът отчита тази печалба като прогнозира и отчита бъдещите дивиденти по формулата на Гордан:

Dp = D1 / (r-g)

Dp – цена на акцията
D – дивидент (в $ за съответния период)
r – дисконтова ставка/discount rate/required rate of return (%)
g – постоянен темп на растеж на дивидентите (%)

Предимствата и недостатъците на DDM

  • Dividend discount model е по-прост и по-лесен за прилагане.
  • Оценява компанията без да взима предвид специфичните пазарни обстоятелства.
  • Това го прави по-лесен за прилагане при сравнения на фирми от различни сектори.

Кога да използваме този модел?

  • На първо място – когато се изплащат дивиденти от компанията
  • Наличието на дивиденти не е достатъчно само по себе си – динамиката на дивидентите трябва да следва тази на свободните парични потоци на фирмата.
  • Най-лесната преценка е като сравним dividend per share и earnings per share – ако динамиката им през годините се движи в синхрон – DDM е подходящ.

Как определяме дисконтовата ставка r ?

  • Тук се пита как определяме стойността на „r” във формулата на модела?
  • Тази стойност не може да е просто нивото на безрискова доходност (по ДЦК).
  • Защото тази доходност сама по себе си не отчита риска конкретно на акцията, която анализираме.
  • Най-честият модел за определянето на “r” е capital asset pricing model (CAPM) – този модел описва връзката между очакваната доходност и риска на даден финансов инструмент. При него доходността се равнява на безрисковата доходност + рисковата премия на акциите като клас активи.

CAPM формула

Ra = Rrf + [Ba x (Rm – Rrf)]

Ra – очаквана доходност на акцията
Rrf – безрискова доходност
Ba – бета на акцията
Rm – очаквана доходност на пазара за акции

Как определяме нивото на растеж – g ?

  • След „r”, трябва да определим нивото на “g” – очакван растеж на дивидентите в бъдеще.
  • Най-лесният подход е да се базираме на исторически данни за ръста на дивидентите.
  • Алтернативно, може да потърсим какви са прогнозите на професионалните анализатори.
  • Когато прогнозираме “g” внимаваме то да не надвишава очаквания ръст на БВП. Това е твърде нереалистично допускане – в един момент фирмата става по-голяма от икономиката. За по-лесно, някои анализатори допускат, че “g” ще е близко до ръста на БВП.
  • Препоръчително е обаче когато можем да базирамe “g” на данни за дивидентите на акцията. Исторически данни за изплатените дивиденти на големите компании в САЩ им на: https://www.nasdaq.com/market-activity/stocks
  • Усредняваме тримесечните данни на годишна база и изчисляваме растежа.
  • Винаги трябва да внимаваме g да не надвишава r, защото тогава формулата не работи.
  • Често средното историческо ниво на g надвишава настоящото ниво на дисконтовия фактор r.
  • В такъв случай можем да вземем за g нивото на дивидентен растеж само през последната година (или 2-3 години).
Call Now Button